Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Да, но какъв е този проблем? Какво по-точно таят срещу Америка? Ето това не мога да разбера…
— Когато е възникнал ислямът, големият неприятел било племето, господстващо в Мека. В момента, в който племето било победено, големите неприятели станали всички немюсюлмани, живеещи в Арабия. След като и те били насила ислямизирани, асимилирани, избити или прогонени, големият неприятел станала Персия. Тази империя била победена и поредният голям неприятел станал Константинопол, който бил лидер на християнския свят. След падането на Източната римска империя големият неприятел станала Виена, столица на Свещената римска империя. Но когато лидери на християнския свят станали Великобритания и Франция, тъкмо тези страни се превърнали в Голямото зло. А сега? Кой е лидерът на Западния свят?
— Америка.
— Значи Америка е големият неприятел — отсъди Томаш. — Америка е атакувана не защото малтретира мюсюлманите, а просто защото е лидер на Запада, главната световна сила и следователно най-голямата пречка пред експанзията на исляма на планетата. Но най-лошото е друго: поради очевидния факт, че са икономически, културно, политически и военно по-могъщи, отколкото всички мюсюлмански страни заедно, Съединените щати унижават исляма, защото показват как една страна, действаща според човешките закони, е по-силна от редица страни, управлявани от божиите закони. Това е непоносимо за много мюсюлмани и особено за фундаменталистите. Ето защо всички поводи са добри за демонизиране на Запада и най-вече на неговия лидер Америка. Те са стигнали до заключението, че западните християни са единствената сила, способна да устои на исляма, и вярват, че ако повалят лидера, неприятелят ще се срине, а това ще отвори вратите за възраждането на халифата, който на свой ред ще наложи исляма на цялата планета.
— Следователно истинското прегрешение на Америка е, че е силна.
— Точно така.
Ребека обърна очи нагоре и поклати глава.
— Исусе Христе!
Томаш коленичи до американката и й помогна да демонтира сателитния телефон, сгъвайки частите една по една, докато не заприлича на малко метално куфарче.
— Ето защо, драга моя, нямам никакво съмнение относно целта на атентата, който се подготвя.
Ребека запечата куфара и стана, предавайки се пред очевидността.
— Америка.
L
Това бе най-незабравимият миг в живота на Ибн Таймия досега. Шейхът стоеше пред него, беше го чул да го поздравява, виждаше го от плът и кръв. Премигна, за да се увери, че очите не го лъжат, — нямаше никакво съмнение, човекът от снимките сякаш бе оживял.
Дощя му се да се ощипе, не му се вярваше, но приликата с образите от вестниците не лъжеше. Колкото и невероятно да беше, пред него, усмихвайки се любезно, наистина стоеше мъжът, който беше застанал срещу Америка, правоверният, който беше върнал гордостта на исляма. Великият Осама бин Ладен.
Аллах, каква привилегия!
— Аллаху акбар! — с плам отговори Ибн Таймия, покланяйки се в знак на почит. — Благодаря за отправената ми покана. За мен е голяма чест да съм тук сега, пред вас. Шейхът е дар божи от Аллах, гордост на уммата, светлина, която…
— Хайде, хайде… — прекъсна го Бин Ладен, почти притеснен от хвалбите. — Тук съм само брат. Като теб и всички останали, които се намират в това Орлово гнездо, най-обикновен поданик на Аллах, нека господ ми помага да му служа вечно! — Дръпна госта си за ръка и го поведе към другите двама. — Ела, седни тук, до нас. — Представи другарите си. — Това е нашият брат Осман ибн Аффан, а този тук е нашият брат Айман ал Зауахири… всъщност египтянин като теб.
Все още зашеметен, Ибн Таймия поздрави двамата другари на шейха и всички седнаха на килима. Не е лошо тук, помисли той. Галерията беше четири на шест метра широка и се отопляваше от огнище, където тихо пукаха дърва, обгръщайки мястото с уют. Жълтеникавата светлина на пламъците играеше треперливо из пещерата, рисувайки танцуващи фигури по рафтовете с книги и окачените на пирони по стената автомати Калашников.
— Е, как е? — попита Бин Ладен, настанявайки се на мястото си. — Добре ли пътувахте?
Шейхът имаше благ и спокоен глас, почти меден, и се усмихваше приятно.