Отдел Убийства: Главният заподозрян

На първо място решиха да разработят Марина Собликова — все пак има ярко криминално минало, а изглежда, и настояще, а също така връзки от затвора и е напълно възможно да са възникнали и конфликтни отношения. Миша преобърна камара материали, откри и разпита огромно количество хора, набеляза няколко потенциални заподозрени, които можеха да пламнат от лошото желание да си разчистят сметките с очарователната джебчийка-касоразбивачка, изгуби време да проверява алибито им. За това отидоха около десетина дни без резултат. Вярно, версията за Собликова бе най-трудоемката, проверката на Коренев и Соловьов изглеждаше много по-лесна работа.

Така и излезе. Отиде още една седмица за очертаване образите на Андрей Коренев и Владимир Соловьов. И пак нищо. Нито явни врагове, нито криминални връзки, нито дългове, нито тежки конфликти. Версията за случайно влязъл крадец в дома изглеждаше твърде вероятна, но абсолютно безперспективна от гледна точка на възможността за разкриване. Оръжието, с което са разстреляни Андрей и Марина, се числи на Министерството на отбраната и е било загубено по време на бойните действия в Чечня. Явно е било намерено от някого, пуснато в незаконно обращение и продадено неизвестно кога, неизвестно от кого и неизвестно на кого. Пак задънена улица.

— Може би все пак „Шерхан“ е решило да си разчисти сметките със Соловьов? — предположи Доценко.

— С каква цел примерно? — учуди се Настя. — Не виждам причините.

— Страхували са се, че Соловьов ще намери документа, предприемат редица опити да го изземат, а когато не успяват, решават, че е най-лесно да убият преводача.

— Целта някак си не се връзва със средствата — поклати тя глава със съмнение. — Поводът е прекалено слабичък. И после, обърнахте ли внимание как ръководителят на „Шерхан“ Кирил Есипов упорито защитаваше Соловьов, уверяваше, че не може да е убил помощника и любовницата си от ревност. Той панически се страхува, че Соловьов може да има неприятности. Издателството много държи на него. Много. Толкова, че просто става подозрително. Освен това, Мишенка, току-що сам ми казахте, че от гледна точка на данъците при „Шерхан“ всичко е тип-топ. Разбира се, те не биха искали хартийката да излезе наяве. Ако се съди по всичко, това е единственото реално, макар и косвено доказателство, че правят черни тиражи, за които не плащат данъци, нито пък хонорари на преводача. Няма съмнение, че това е повод за скандал. Но не и за убийство. И последното: готова съм да се съглася, че това е било опит да се убие Соловьов, ако ми обясните ясно защо съвпада по време с работата на Собликова по издирване на документа. „Шерхановци“ е трябвало да знаят, че Марина също го търси. Тогава защо изпращат убиеца същата нощ? Още повече че убиецът се скрива, без да изпълни задачата си, не убива Соловьов, макар да е имал всички възможности. Това е пълна глупост.