Кралят на казиното

— Дали да не направим обратното? Аз да съм търговецът? — предложи Филя.

— Абе какъв търговец ще излезе от тебе бе, Филя — възрази му Голованов. — А Демидич все едно си има фактура, разбираш ли, самата му външност е такава. И водката я пие с водни чаши. Търговец и половина!

Неочаквано Грязнов подкрепи идеята на Филя:

— Така решаваме. Щом като някакъв си Пръст е бизнесмен, защо нашият Филя да не е търговец? Ще се появят общи интереси помежду им и работата ще тръгне.

— А аз какъв ще бъда, като съм с Филя? — попита Демидич.

— Горила, както си му е редът — отговори Голованов вместо Грязнов, а после ловко се измъкна от ръчищата на побеснелия Демидич и помоли: — Спри го бе, Грязнов. Ще ме удуши!

— По-кротко, Демидич! — Грязнов го огледа. — Не е лоша идея. Ще му бъдеш бодигард.

Демидич стана и излезе от купето, като затвори с трясък вратата.

— Няма нужда, момчета — каза Филя и със състрадание погледна към коридора. — Вижте сега как се ядоса Демидич… Пък и всичко това са глупости. Търговец, бодигард…

— Вярно, че са глупости — съгласи се Грязнов. — Ами защо не оставим всичко както си е, без да измисляме нищо? Освен една подробност. Нали сте чували за обединението „Афганско братство“?

— Всичките ги познаваме — отговори майорът.

— Те са предприемаческа структура. Заплати не плащат, на ръка не дават. Дори напротив, някои на тях им дават…

— Става — каза Филя. — А Демидич ми е близък приятел. Но в братството момчетата са заможни.

— И вие ще имате достатъчно пари. Ще спретнеш един гуляй, тъкмо и нас ще ни почерпиш на аванта. Майоре, извикай Демидич!

— Владимир Афанасиевич! — поотвори вратата Голованов. — Елате, ако обичате!

Демидич влезе и се спря на вратата, като закри с тялото си целия й отвор.

— Тук се посъветвахме и решихме, че ти вече не си горила — със сериозен тон оповести Голованов. — Ти си си ти. Сержант от разузнавателната рота, „руски вълк“. Е и, разбира се, близък приятел на Филя. Пристигнали сте си в отпуска. Излиза, че не си вече и търговец. Така че ще разчиташ само на командировъчните.

— Щом съм в отпуска, трябва да имам и пари за отпуската — съобрази Демидич.

— Това вече ще питаш Грязнов!

— Ще получиш — усмихна се Слава.

Във Воронеж пристигнаха вечерта. Гостите от Москва бяха посрещнати от началника на местната криминална милиция Сергей Иванович Зарецки, с когото Грязнов беше приятел още от времето, когато Зарецки работеше в Московската криминална милиция като заместник-началник отдел.

— С тебе отиваме у дома — каза Зарецки на Слава. — А момчетата ще се качат в микробусчето. Ще живеят извън града. В частен пансион.

— Ако обичате, дайте ми телефона на този пансион — учтиво помоли Голованов.

— В микробусчето ще ви кажат номера.

— Благодаря ви.

— В осем нула-нула ви събуждам! — подвикна Грязнов след подчинените си, които вече бяха тръгнали към микробуса. — Така че да сте свежи като репички!