Кралят на казиното

— Ваня Монголеца — избоботи Демидич. — Толкова ли не можем да му свием перките на тоя гад?

— Можем — отговори Демидич. — Но първо трябва да го хванем на местопрестъплението.

Демидич изсумтя и млъкна.

— А сега продължаваме нататък… Трябва да узнаем къде се намират тези стотици килограми, да арестуваме пазачите им, желателно е те да останат живи и…

— И после да им теглим куршума — допълни майор Голованов. — Че какво друго да ги правим тия изроди, а? Съсипаха например дъщерята на моя съсед. А между другото, той е доктор на науките. Момиче като картина, същинска Василиса Прекрасна! Сега умира. Боцнала се веднъж-дваж, а после свикнала да се дрогира.

— Сто и петдесет гущера за грам — обади се Филя. — Откъде е вземала тия пари?

— Със сигурност не от доктора на науките! Какво може да вземе от него? Заплатата му е триста и петдесет хиляди! Сама си е припечелвала. А да ти обяснявам ли, Филя, по кой начин?

— Хайде и ти, командире — срамежливо се усмихна Филя.

— Много се палиш, майоре — поклати глава Грязнов. — Още отсега усещам какви поразии може да направите в нашия славен град Воронеж…

— Яд ме е бе, Грязнов.

— Не само тебе те е яд!

— Тия гадове боднат децата два-три пъти безплатно, зарибят ги, а после — край…

— Нашата задача, момчета, е да ги намерим, да ги хванем и да ги арестуваме.

— Само ние осмината ли ще действаме? — поинтересува се Голованов.

— Ще дойдат още хора. — Грязнов спря погледа си на Филя. — Филип, ти чувал ли си нещо за Льоня Пръста?

— За Льоня Симков?

— Да.

— Чух, че бил някакъв авторитет в мафията.

— Сега е кръстникът във Воронеж. Бизнесмен. Неговата дума е закон. Познаваш ли го лично?

— На една улица сме израснали.

— А той знае ли нещо за тебе?

— Може и той да е подочул нещичко…

— А за кой пръст му е прякорът? Да не е за средния? — изкиска се Голованов.

— Няма показалец на лявата ръка — обясни Филя.

— На дясната — поправи го Грязнов.

— Абе сигурен съм, нали аз лично му го отсякох — възрази Филя.

— Тоест как така? — втрещи се Слава.

— Ми той ме помоли и аз му го отсякох.

— Че защо?

— Да не го вземат войник.

— Да, Филя — отбеляза Голованов и изтананика: — „Какъвто си беше, такъв си остана…“

— Щом като Пръста е такъв авторитет, значи и Дима Кучешкия зъб е при него, нали? — попита Филя.

— Да, има такъв.

— А Венка Резеца?

— И такъв има.

— Значи цялото котило се е събрало — презрително се подсмихна Филя. — Грязнов, да не искаш да ме използваш като Щирлиц, а? Нямам нищо против. Дори ще ми бъде интересно.

— Ще те надушат, Филя, опасно е…