Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Слушам.
— Помолихте да ви напомня, Анатолий Сергеевич, за погребението. Колата ви чака.
— Благодаря. Слизам — отговори Павлов и погледна часовника си.
Много хора бяха дошли да изпратят Людмила Василиевна Стрелникова в последния й път. Повечето от тях бяха бивши генерали и офицери от запаса със и без съпругите си, както и някои съседи и близки на покойната. Недалече от Лариса Ивановна, седнала на ниска скамейка при ковчега, стояха група министри. Сред тях Павлов не видя министъра на външните работи, както и министъра на вътрешните работи и своя шеф. Колкото и да се оглеждаше, не видя никого от хората, които му трябваха. Поне Алик Попов-Городецки да беше дошъл…
Павлов отиде да надникне в пушалнята и там съгледа Алексей Петрович Кротов, който пушеше до отворения прозорец. Беше с черен костюм. Павлов не беше близък познат с него, макар че се бяха срещали няколко пъти. Полковникът знаеше, че Кротов е наемен агент на МВР, дори на ФСБ, но също така беше наясно, че този човек е правил доста ценни услуги на някои от авторитетите в престъпния свят и дори лично на Ваня Монголеца. Според достоверния слух Кротов работеше както за едните, така и за другите, но сам определяше цената на услугите си.
Павлов мълчаливо подаде ръка на Кротов и запали цигара.
— Много се е променила Лариса Ивановна… — със съжаление отбеляза той.
— В какво отношение? — въпросително го погледна Кротов.
— Отслабнала е, пребледняла…
— Естествено. Къде ще бъде погребана майка й?
— На Введенските гробища, до съпруга й… Алексей Петрович, имам една молба към вас — понижи глас Павлов.
Кротов вдигна очи.
— Искам да ми уредите среща с Монголеца.
— Ще ви струва десет хиляди — равнодушно, без изобщо да се изненадва отговори Кротов.
— Парите са у мен.
— Ами отбройте ми ги тогава. Ако ви е известно, вземам предварително хонорара си. В случай на неуспех връщам парите. Но при мен фалове не стават.
— Тука ли? — огледа Павлов пушачите наоколо.
— Именно тук, защо не? Вие ми връщате някакъв стар дълг.
Павлов извади портфейла си, но се сети, че в джоба си има точно такава сума, каквато поиска Кротов, и се чукна по челото:
— Аз ви ги бях заделил, Алексей Петрович! Заповядайте и моля да ме извините, че ви ги забавих толкова.
Кротов небрежно разлисти пачката долари и я прибра в джоба си.
— Прощавайте, може ли едно огънче? — наведе се към тях висок млад мъж.
— Здравей бе, Денис.
— Алексей Петрович — разцъфтя в усмивка момъкът. — Не ви познах. Честна дума!
— Ми ти сигурно и началника си не можеш да познаеш? — кимна Кротов към Павлов и щракна запалката. — Запали ли? А сега върви да се поразтъпчеш. Като разговарят чичковците, момченцата нямат работа при тях — добави той и скришом му намигна.
— Благодаря, Алексей Петрович!
— Няма защо.
— Нима познаваш всички? — удиви се полковникът.
— Не чак всички, но мнозина. А от тези, които ми трябват — всички. Значи ще се обадя, Анатолий Сергеевич.
— Имам нов телефон…
— Ще се обадя в кабинета на генерал Пестов. След два дни.
Павлов се усмихна и само разпери ръце.
7.
След два дни станаха събития, които коренно промениха живота на полковник Павлов, макар че Кроткия удържа на думата си и срещата с Монголеца се състоя.
Влакът се движеше през равнинна местност. Беше привечер. На запад аленееше огромен залез, обагрил половината небе. Равномерно потракваха колелата.
— Гледайте, момчета, каква красота — възкликна Слава Грязнов, вперил очи през прозореца.