Кралят на казиното

— Не ви ли е страх, господин Турецки? — след кратко мълчание попита вицепремиерката.

— Отново заплаха! — усмихна се Александър. — Който го е страх от мечки, да не ходи в гората.

— Вие споменахте и едно опасно име…

— На Монголеца ли? Това е прякор. Като на кучетата.

— Сега вече съм наясно, че знаете много неща. Даже прекалено много…

— „Прекалено много знаеше!“ Обикновено това е реплика на героите от блудкавите криминалета, която произнасят след убийството на онзи, който е знаел твърде много неща. А вие, Лариса Ивановна, сте наясно и че мен никой никога няма да ме докосне с пръст. Нещо повече — няма да закачат и семейството ми. Аз имам твърде много приятели. Те ще открият всички, които са готови да ме убият, и ще ги унищожат. Но това е, в случай че някой ме закачи. А иначе аз ще унищожа лично цялата тая мръсна пасмина. И те го знаят. Трябва да го знаят!

— Кои „те“?

— Убийците, мафията, включително и Ваня Монголеца.

— Споменахте за някакви доказателства. Може би ще ми ги кажете?

— Аз водя с вас неофициален разговор. Дойдох тук по ваша покана, а за доказателствата ще говорим в прокуратурата.

— Казвали са ми, че обичате силните усещания. Но в дадения случай ще ви се наложи да чакате кога ще ви разрешат да ме разпитате официално. Така че може да си останете само с чакането.

— Права сте. Самият аз съм изненадан от това свое търпение — широко се усмихна Турецки.

— И какво смятате да дочакате?

— Приключването на следствието, съдебния процес и наказанието.

— Не е изключено да дочакате приключването на следствието, но наказание няма да последва.

— Аз не съм кръвожаден, Лариса Ивановна. Стига ми и това, че повече няма да заемате своята длъжност. В момента не разчитам на повече, вземайки под внимание вашето високопоставено положение… А какво ще стане по-късно — ще видим.

— И правилно постъпвате!

— Макар че всичко е възможно да се случи — доизказа се Турецки.

— Какво имате предвид?

— Ами слабите не ги обичат, защото са в тежест. И по правило винаги ги доубиват. Така че може да ви припишат и неща, за които не носите вина.

— Кой?

— Вашите съучастници. Нали всеки гледа да опази собствената си кожа. А този случай е именно такъв! Защо да не се възползват от него, след като — повтарям, при вашето високопоставено положение — на делото може да се сложат спирачки?

— И вие минахте на криминален жаргон.

— Ами делото е криминално.

— Само един луд човек може да напише подобни глупости! — размаха листа вицепремиерката. — „Главният убиец… Ненавиждам… Престъпница…“ Същински шизофреник! Пък и той наистина си беше шизофреник.

— Този шизофреник ви направи богата, макар че и преди него не бяхте бедна. Освен това е най-малкото неприлично да говорите така за човек, когото направихте свой приближен, така да се каже — свой собствен репортер, и то без да се съобразявате с официалната му длъжност на специален кореспондент в телевизията, за чието назначаване там също имате пръст, и най-после — за човек, който най-искрено ви е обичал.