Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Закъде си се изтупал така? — попита той вече на площадката, като оглеждаше елегантния костюм на стария си приятел.
— Бях решил да намина към тебе. Да се видя с Пръста или Кучешкия зъб. Ако искаш, да вземем да прескочим заедно, а?
— Нека си остане между нас — аз нищо не съм ти казвал и ти нищо не си чувал. Но те съветвам да не ходиш нито при Пръста, нито при Кучешкия зъб. Разбра ли ме добре, Филя?
Погледът на Венка Резеца беше мрачен и сериозен.
— Жив и здрав да си, Веня — бавно проговори Филя и се отправи към къщи.
— Какво си се начумерил такъв? — посрещна го Демидич.
— Да тръгваме, Демидич — без да му отговори на въпроса го подкани Филя.
— Браво бе, Щирлиц! Свърши я като кучето на нивата! — повтаряше Грязнов, като сновеше из стаята и поглеждаше към Филя. — Учете се от бандитите, момчета. На секундата те разкри!
— Ти не го доизслуша, Грязнов — опита се Голованов да защити своя другар.
— Какво да го слушам?! Още щом го погледнеш, си личи, че е от „Лубянка“! Всички там ходят със сиви костюми!
И тримата мъже едновременно посегнаха към цигарите си.
— И какво ти каза тоя депутат значи? — попита малко по-меко Грязнов, като се мъчеше да овладее гнева си.
— Че не ме съветва да ходя при Пръста.
— Само това ли?
— Да.
— Явно те е предупредил в името на старото ви приятелство, така ли?
— Така излиза.
— Мислете, момчета, мислете! — огледа Слава „вълците“. — Какво може да му е станало известно на тоя Пръст…
— Че сме тук, във Воронеж.
— Не само ние сме тук. Днес пристигат и хора от СОБР8.
— При тях няма никой на име Филя — обади се Голованов.
— Ясно тогава — бавно произнесе Грязнов.
— Докладвал е някой от тримата тукашни. В микробуса бяха само шофьорът и капитанът… — каза Голованов и въпросително впери очи в Слава.
— Невъзможно, момчета. Заедно сме работили с него. Не съм забелязвал подобни наклонности.
— Кога е било това?
— Преди пет-шест години…
— Доста време — отбеляза майорът. — Между впрочем в микробуса изобщо не сме приказвали какви сме, що сме, откъде идваме и защо.
— Само вицове си разправяхме — вмъкна някой.
— И то за жени — добави друг.
— Ако някой от двамата е докладвал на ония, дори при най-добро желание не е могъл да каже нищо съществено. Но явно не е така, щом като бившият авер на Филя го е предупредил, значи работата е дебела. Ти нали сам каза, Грязнов, че Резеца е дясната ръка на Пръста.
Слава се замисли. Наистина не можеше да се намери никакво логично обяснение на случилото се. Не му се щеше да подозира полковник Зарецки, обаче обстоятелствата го принуждаваха.
— Дявол го взел, братлета — колебливо проговори той. — Хем не ми се иска да повярвам, хем пък не мога да не го вярвам…
— Той веднага ми стана недотам симпатичен. А аз от пръв поглед ги усещам хората и на секундата ги разбирам колко чинят!
— И ти не си му станал кой знае колко симпатичен.
— Е, краставите магарета през девет баира се подушват! — весело отбеляза Голованов. — Щом като и аз не съм му симпатичен… Аз тая мърша веднага…
— Хайде, стига, стига! — прекъсна го Грязнов. — Спокойно, ще разберем. А вие ще седите и ще чакате. И без много приказки.
В деня след погребението на майка си Лариса Ивановна се обади на Турецки и го помоли в осем вечерта да я посети в апартамента й. Александър се чувстваше доста притеснен. От една страна, смяташе, че моментът е неподходящ, че е жестоко и нечовешко да я разпитва веднага след погребението, но от друга — вече трябваше да доведе това разследване докрай. Разбира се, той предложи да отложат срещата за някой друг ден и да се видят в следствената служба, но вицепремиерката му отговори сухо, че от смъртта на майка й е минало достатъчно време и тя вече я е оплакала. Така че вече могат да приключват с тази доста проточила се история.
В осем без пет Турецки пристигна пред сградата в Крилатско, където живееха членовете на правителството, показа служебната си карта на дежурния от охраната, той намери името му в списъка на поканените посетители и точно в осем часа следователят позвъни в жилището на вицепремиерката.
Въпреки очакванията на Турецки апартаментът не беше особено луксозен, а най-обикновен — четиристаен наистина, с подобрено разпределение и различни екстри, обаче при сегашния стандарт на богаташите това не би учудило никого. Беше обзаведен със стандартни мебели, но с добро качество и нови, сякаш току-що докарани от магазина. Не се чувстваше обаче никакъв домашен уют. Странно, но сякаш обитателят на жилището се бе заселил тук само временно, като в хотел — ще поживее известно време и ще си отиде всеки момент.
8
СОБР — Специален отряд за бързо реагиране. — Б.пр.