Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Здравейте, Александър Борисович — подаде ръка вицепремиерката.
— Добър вечер, Лариса Ивановна.
— Заповядайте в гостната.
Масата бе сервирана за двама. Стрелникова не беше облечена в траурен тоалет, а в елегантна и дори малко предизвикателна рокля, ясно очертаваща стройната й фигура. „Да — помисли си Александър, — няма да ми плаче на рамото. Какъв характер само! Наистина е възкръсналата Мата Хари.“
— Вино, кафе, чай? Или ще пиете нещо по-силно?
— Кафе.
— Отдавна исках да се запознаем — усмихна се Лариса Ивановна. — Много съм чувала за вас, но сега ви виждам за пръв път.
— Де да имаше друг повод за нашето запознанство — въздъхна Турецки.
— Ама вие сте били донжуан, Александър Борисович!
— И моята помощничка казва същото, но малко по-рязко. Нарича ме женкар.
— Впрочем как е тя? Имам предвид Лилия Василиевна?
— Мисля, че е много добре.
— Дали да не започнем нашия разговор именно с нейната статия? — делово предложи вицепремиерката.
— Можем да го започнем с всичко. Със статията й, с познанствата ви, с женското движение, на което бяхте лидер, с индустрията за развлечения, но така или иначе ще стигнем до въпроса, заради който се съгласих на тази наша среща.
— А можеше ли да не се съгласите?
— Да, можеше, и това ви е добре известно.
— Зная за заповедта, подписана от главния прокурор. Имате разрешение да ме подложите на разпит.
— Изобщо не съм се съмнявал във вашата осведоменост.
— Но прокурорите идват и си отиват, Александър Борисович.
— Както и вицепремиерите — усмихна се Турецки.
— Нима сте толкова силен? — след кратко мълчание попита Лариса Ивановна.
— Хайде да не говорим за странични неща — отваряйки куфарчето си, предложи Турецки. — Моля, прочетете това.
— А какво е то? — забележимо се смути Стрелникова.
— Копие от предсмъртното писмо на Андрей Андреевич Василиев.
Лариса Ивановна го зачете бавно и внимателно, но по лицето й не се долови никакво вълнение, още по-малко смут. Накрая сложи писмото настрана, внимателно си наля пълна чаша с вино и я изпи.
— Прочетох го и както видяхте — особено задълбочено. Разбира се, вие сте разчели и задрасканите редове, нали?
— Ето ги, заповядайте.
— „Сега я ненавиждам. Дявол в рокля, жестоко, безсърдечно същество, всичко друго, но не и човек. Убеден съм, че ако умра…“
Кой знае защо, Лариса Ивановна го прочете на глас, погледна следователя и поклати глава.
— Той не е бил с всичкия си.
— Нищо подобно. Бил е твърде развълнуван — възрази Турецки.
— „Убеден съм, че ако умра…“ Но той се повтаря.
— Връща се към предишната си мисъл.
— " … че ако умра, главният виновник и убиец ще бъде вицепремиерката на Русия. Колко жалко за Русия, колко недостойно и обидно е на подобен висок правителствен пост да стои една престъпничка…" — дочете Лариса Ивановна и сложи листа върху копието на писмото. — Той е луд.
— Андрей Василиев никога не е давал повод за психиатричен преглед или наблюдение — отбеляза Турецки.
— Много бих ви дала за това писмо, но съм чувала, че сте неподкупен — проговори вицепремиерката след дълго мълчание.
— Слухът е верен, наистина имам такъв недостатък — усмихна се Турецки.
— Всъщност писмото няма доказателствена сила…
— Защо не? Ако бъде подкрепено от най-различни други улики, от свидетелските показания на все още живи хора, от документи и прочее, писмото ще изиграе своята роля.
— Откъде ми се обади генерал Пестов?
— От следствения кабинет.
— И вие сте били до него?
— Много естествено, аз провеждах разпита му.
— Значи генералът се разкукурига, а? — презрително се усмихна Лариса Ивановна.
— Веднага си личи, че сте завършили право. Разкукурига се. И не само той, Лариса Ивановна.