Кралят на казиното

— И всички са депутати? — подсмихна се Филя.

— Гледай по-нагоре. Депутатите май са им в краката. Милионери станаха те, ако не са вече и милиардери! И най-интересното е, че хората виждат всичко това и всеки си мълчи! Опита се едно девойче, съдийка беше, и получи куршум в челото! А още нямаше и двайсет и три години. Никого не намериха!

— Не са търсили както трябва.

— Нали това ти казвам. Загива вече майчица Русия…

— Не бързай, татко, да я оплакваш.

— На, сине, да си оправиш махмурлука — извади бащата от джоба на сакото си отворена бутилка коняк. — Гледах снощи, че двамата все на коняк наблягахте, та рекох да купя. Аз вече пийнах, та се пооправих.

— От шишето ли да пия?

— Защо? — възрази бащата и извади пластмасова чашка. — Имам си и посуда.

Филя изпи коняка и запали нова цигара.

— И при вас в Москва постоянно се стрелят и убиват. И пак така не намират виновниците.

— И в Москва не търсят както трябва.

— Разцепиха Русия и сега я оплячкосват на парчета! Решили да вземат Чечня! И пращат ли, пращат там момчета да се бият. Пък и командирите едни, мамицата им мръсна! Сталин за тая работа щеше да ги очисти без съд и присъда!

— Всичко, което казваш, татко, е вярно. Ама с жалби нищо не се оправя.

— Сега единствената ни надежда остана в Господа Бога… Навсякъде разбойници, навързали се като свински черва. Де що има, всичко наизкупиха и всички подкупиха.

— Моите другари например не са ги купили и няма да ги купят.

— Че колко сте вие? Шепа хора!

— Шепа хора, ама сме родени с късмет! — усмихна се Филя.

— А Венка се движи с охрана — кимна към къщата бащата. — Като министър! Общо взето, е добро момче. Един ден се заприказвахме с него и стана дума за фуражни смески, а на другия ден гледам — идва цял камион! Сега моите прасета плюскат, та ушите им пукат! Дори пари не ми взе тоя Венка… Мисля си, синко, че не е забравил добрината, която му направи ти навремето.

— Отивам да събудя Демидич — каза Филя и стана.

Към десет часа сутринта пред къщата на Агееви спря вносна кола. От нея слезе Венка Резеца. А Филя и Демидич стояха вече на площадката, готови за излизане.

— Здравей, спасителю! — подвикна отдалече Венка.

Тази история се бе случила отдавна. Филя наистина беше спасил бившия си приятел от сигурна смърт. Венка скочи в Дон, удари си главата в някакво коренище и остана под водата. Реката беше мътна и Филя го намери чак след пет минути, успя криво-ляво да го измъкне на брега, разтръска го да му изкара погълнатата вода и мръсотии и му направи изкуствено дишане уста в уста, докато отвори очи. Така Венка оцеля.

Сега Венка не остана дълго в дома на Агееви. Пийна по случай пристигането на сина, припомни някои случки от едно време и стана да си тръгва, като намигна на Филя да излезе с него.