Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Как ще открием Граничните патрули? — запита тя Молк.

Вместо отговор Молк се обърна към един войник наблизо.

— Граничните патрули? — попита той.

— Отде да знам, в името на Бездната? — изсумтя жената.

За изненада на Гелел Молк просто сви рамене и й предложи тя да опита. Тя отиде до жената.

— Патрулите? — изрече високо тя.

— Казах… — жената се обърна и погледът й кацна върху сребърната плочка на врата на Гелел. Тя застана мирно. — Простете, госпожо. Може би интендантът на брега, госпожо.

— Благодаря, войник.

— Тъй вярно, госпожо.

Молк й кимна леко и незабележимо. Плочката направи чудеса и за достигането им до брега. Гелел просто пристъпи и всички се отстраниха от пътя й. Молк нарами чифт дисаги — през нощта ги бе разменил за торбата.

Гелел реши, че може и да й хареса да бъде офицер. Сред хаоса на разтоварваните салове и баржи тя просто трябваше да привлече погледа на някой войник, да попита за интенданта и да й посочат пътя. Когато наближи интендантската палатка, откри, че заставя всички по пътя си да свеждат поглед.

Подът на палатката бе застлан с дъски. Гелел очука калта от високите си кожени ботуши — последното нещо от чудотворната торба на Молк — и влезе. Молк чакаше отвън. Вътре, между струпани чак до високия таван кошове и чували, се намираше мъж, съсредоточен в плочка за писане. Гелел се прокашля.

— Госпожо? — отвърна мъжът, без да вдигне поглед.