Гаснещ зрак [bg]

— Денъл наистина ли е безбожна магия? — попита Сандалат.

Прок като че ли потръпна от въпроса ѝ.

— Представете си го: силата на живота и смъртта в ръцете ми идва като нещо безбожно. Колко нетърпеливи сме да преобръщаме чудесата и да ги правим нещо толкова просто, колкото, мм, връзването на каишките на мокасините ви. И все пак, с всяко чудо, което прегазим, светът става просто малко по-… блед.

— Защо не по-ярък, хирург? — предложи Сандалат. — За какво са боговете, ако бъдещето ни донесе всички тези сили?

Той примига към нея.

— Смятате, че боговете не предлагат нищо повече от заблудата за спазаряване, милейди? С всеки един миг ние говорим със света и по свой начин той ни отвръща… стига да изберем да го чуем. Но хайде, отрежете му езика. Изтръгнете участието му в този диалог. Всъщност направите ли това, да продължите да говорите ще се чувствате крайно глупаво, нали? Молитвата без отговор е мрачно ехо. — Наведе се напред и внимателно постави халбата на каменния перваз, който обкръжаваше огнището. — Или по-лошо, отвръщащият шепот ще идва изпълнен с пълно безсмислие. Моето убеждение, милейди, е, че култовете и религиите често намират формата си поради необходимостта да се запълни мълчанието на един свят, станал безбожен, а е станал безбожен точно защото сме спрели да слушаме. На мястото на честната смиреност, прочее, са наложени правила и забрани, инквизиции и насилственото усмиряване на множество заклети или въобразени врагове. Прави това, а не онова. Защо? Защото богът каза така, затова. Но богът ли наистина говори, или просто някакво изкривено ехо от смъртни недостатъци и уязвимости, всяка от които добавя към списъка от святи изявления?

— Опасни думи тази вечер — каза Ялад. — По-добре иди в стаята си, Прок, и спи.

— Още преди вечерната камбана да е прозвучала ли, портален сержант? Да гладувам ли искаш?

— Майка Тъма не е…

— Аа, Майка Тъма, да, която се крие невидима и няма нищо да каже, тъй че жриците разтварят широко краката си, търсейки плътски екстаз или най-малкото — засищане. — Прок махна с ръка, за да прекъсне отговора на Ялад. — Да, да, разбирам, и в своето отсъствие и в своето мълчание тя всъщност ни уведомява за нещо дълбоко. Но наистина, Ялад, колцина са способни да оценят такова ниво на изтънченост? Култът, който прави своите владетели прости, ще процъфти. Сведен до една или две фрази, това би трябвало да е достатъчно. Ще е интересно да се види какво ще направят от вярата си поклонниците на Баща Светлина — но каквото и да е, колкото и да е проста или сложна вярата им, можеш да си сигурен, че Майка Тъма ще отговори смътно.

Сандалат рисковано погледна към кухненската врата и видя там Айвис. Нямаше съмнение, че е чул думите на хирурга, но от изражението му не можеше да се отгатне нищо. След миг камбаната прозвуча.