Открадни си свят [bg]

1.

По-рано казах, че краят на пътуването не е и край на историята. Не че историите нямат край. Напротив. Все някога и някъде нещата престават да се случват. Обръща се последната страница, връзката се прекъсва, замлъкват гласовете и ето че иде краят на разказа. Защото историята не е истинският живот и вътре в нея е заложен стремеж към удовлетворяващо всички страни заключение.

Животът, ако ми позволите да споделя мнението си за него, този живот, който наричат истински, обикновено не предоставя подобни заключения. В живота всичко е временно. Нещата продължават да се случват, едно подир друго и така до безкрай. Единственият свършек е смъртта, но едва ли някой ще го намери за задоволителен. Дори след смъртта нещата продължават да се случват, само че вече на други хора.

Някои продължават да твърдят, че всички истории на този свят, всички намерени богатства, разбити сърца, спечелени битки, всички покорени планини и потайни заговори, разкрити убийства и пропилени наследства — всички те са в действителност само брънка, частица от една-единствена, по-висша и обединяваща история. Тази универсална (или по-скоро геоцентрична) история е историята на един, да го наречем осреднен, типичен представител на човешката раса, който става, излиза на широкия свят, сражава се за някакви идеи, страда и побеждава, а накрая се връща у дома и си ляга. Според специалистите отделните стадии от пътешествието на споменатия герой, всички тези изпитания и метаморфози са свързани по някакъв начин с тенденциите на отминаващия ден, година или живот, така, както ги вижда този, който разказва историята. Денят, подобно на годината и на целия живот, се заражда в първите проблясъци на светлината сред мрака. Той постепенно набира сила, пълнота, изобилие, но ето че топлината му започва да изстива, енергията му се изчерпва, очите се замъгляват и светлината изчезва, преборена от мрака, и така всичко е готово за следващия цикъл.