Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Но лека-полека воините на Княжеството започнаха да изтласкват противниците си. Бавно, крачка след крачка, но отрядът на Отон заотстъпва назад. И тогава командирът засили в сражението скритите до това време в засада троли. Фолко. не видя началото на атаката им, ала внезапно ушите му заглъхнаха от страховития рев на налитащите с тояги в ръце чудовища. А след това дясното крило на мечоносците не издържа и на свой ред взе да се оттегля назад. Отон тутакси хвърли в битката последните си резерви – събраните в една двадесетка стрелци хазги. Най-тежките и дълги стрели в цялата Средната земя стрели засилиха объркването на мечоносците и командирът им заповяда отстъпление. Упоритият досега противников строй се разпадна, военачалникът от Княжеството правилно разсъди, че надали ще бъде подгонен от Олмеровите воини поради липса на време. Така и стана. Отон удържа бойците си да не се втурнат в преследване на разпръснатия неприятел. Хвърляйки излишен багаж и безмилостно пришпорвайки конете, отрядът започна бързо отстъпление, повече приличащо на бягство.

Спряха чак привечер. Измъчени и обезсилени бяха всички – и конете, и войниците. След като набързо преброи оцелелите, Отон мълчаливо сгуши глава между раменете. Отрядът бе намалял точно наполовина. Отново рухваха надеждите им за пробив към Пътеката на съцветията. Оставаше им само или да обърнат назад, като загинат в неравен бой, или с позор да се върнат при Господаря.

Предводителят на дружината смъкна от ръката си Талисмана. Пръстенът много помогна в тази битка, без него тролите нищо нямаше да могат да направят срещу бронираната стена от опитни воини на Княжеството. Разпитвайки след битката другарите си по оръжие, хобитът научи, че самият Отон пръв се е забил в редиците на неприятеля и се е сражавал така, че никой не могъл да го спре, макар че Талисманът предизвикал и една ненадейна реакция – мечоносците против Отон се биели с удвоена ярост, защото усетили в него главния си враг.

Всичко това хобитът чу още веднъж, далеч по-по-дробно и от задъхващата се уста на самия командир.

- Какво ще правим сега, полуръсте? – с безцветен глас попита Отон, и Фолко. разбра, че предводителят е отчаян и сега напряга всички сили, за да се овладее.

- Какво да правим... – провлечи Фолко., без да знае какво да каже, но Отон вече разпалено продължаваше, сякаш убеждавайки самия себе си:

- Вече ума си изкълчих да измислям как да постъпя! Не ме е грижа, че не изпълнихме заповедта, да върви в Мрака тази заповед! В края на краищата, аз отговарям за това с главата си, макар че и вие може би ще си изпатите от Господаря и то така, че ще виете с кучешки вой... Но не ме притеснява това! Мъчи ме друго – как да изведа петдесет несретници, попаднали по моя милост в капан?