Драконите на сломеното слънце [bg]

— Мисля само, че трябва да науча повече за това устройство — отговори той. — Тъкмо поради това баща ми е настоял да го занесат на Даламар. Той единствен е присъствал по времето, когато са го използвали наистина.

— Аз също бях там! — напомни му кендерът. — А сега съм тук.

— Да — кимна хладно Палин. — Ето те и теб.

В ума му се оформяше една идея. Беше просто искра, най-обикновено пламъче сред огромната празнина на мрака. И все пак повече от достатъчна искра, за да накара плъховете да се разтичат.

— Не можете да питате Даламар — заяви практично Лорана. — Никой не го е виждал, откакто се е върнал от Войната на Хаоса.

— Грешиш — поправи я магьосникът. — Има един човек, който го е видял, точно преди да изчезне — неговата любовница Джена. Винаги е твърдяла, че няма никаква представа къде е отишъл, но някак си не й вярвам. А и тя вероятно единствена би могла да знае нещо повече за артефакта.

— Къде живее тази Джена? — попита Джерард. — Баща ви ме натовари със задачата да заведа кендера и устройството при Даламар. Навярно това е неизпълнимо, но бих могъл да ви ескортирам до…

Палин поклати глава.

— Би било невъзможно. Господарката Джена живее в Палантас, а градът е в ръцете на мрачните рицари.

— Както и Квалинести, сър — посочи с лека усмивка Джерард.

— Едно е да се промъкнеш незабелязано през гористата граница на Квалинести — отбеляза магьосникът. — Но съвсем друго е да влезеш в заобиколения с високи стени и солидно укрепен Палантас. Пък и пътуването ще отнеме твърде дълго време. Ще бъде далеч по-лесно да се срещнем с Джена на половината път. Може би в Утеха.

— Но може ли Джена да напусне Палантас? — попита Лорана. — Мислех, че мрачните рицари са ограничили пътуванията й навън?

— Ограниченията се отнасят до обикновените хора — подчерта сухо Палин. — Но не и до господарката Джена. Когато Ордена превзе града, тя намери начин да прави бизнес и с мрачните рицари. При това добър бизнес, ако разбирате какво искам да кажа. Младостта й отдавна е в миналото, но все още е привлекателна жена. Освен това е една от най-богатите дами в Соламния, а и владее изкуството на магията до съвършенство. Не, Лорана, Джена няма да има никакви проблеми в пътуването си до Утеха. — Той се изправи. Трябваше да остане сам, трябваше му време да помисли.

— Но не са ли намалели и нейните способности, както е с всички останали? — поиска да узнае кралицата.

Устните на магьосника се превърнаха в тънка черта от недоволство. Не желаеше да говори за загубата си така, както някой не намира удоволствие да обсъжда раковото си образувание.

— Джена, както и аз, разполага с артефакти, които продължава да използва. Не е кой знае какво — добави язвително, — но се справя някак.