Драконите на изгубената звезда [bg]

— Значи твърдиш, че и преди си присъствал на събиране на рицарски съвет? — каза лорд Улрих, Рицар на Меча, като с поведението си се опитваше да внуши на Тас сериозността на ситуацията.

— О, да — отговори кендерът. — На Стурм Блестящото острие.

— Не те разбрах? — каза смаяно лорд Улрих.

— Стурм Блестящото острие — рече Тас, повишавайки тон. — Чували сте за Стурм, нали? Единият от Героите на Копието. Като мен — сложи скромно ръка на гърдите си той. Забелязал празните погледи на рицарите, Тас реши, че е време да обясни по-подробно. — И макар да не присъствах лично в Кулата на Върховния свещенослужител, когато сър Дерек се опита да изхвърли Стурм от Ордена заради малодушие, по-късно моят приятел Флинт Огнената наковалня ми разказа всичко, но това беше по времето след като счупих драконовата сфера пред Съвета на Бели камък. Тогава елфите и Рицарите спореха кой да вземе сферата и…

Лорд Тасгол, Рицар на Розата и председател на Съвета, го прекъсна:

— Историята ни е известна, кендере. Невъзможно е да си бил там, така че можем да минем и без лъжите ти. А сега, обясни ни още веднъж как се оказа в гробницата…

— О, но той беше там, господа — изправи се на крака Златна Луна. — Ако наистина познавате историята толкова добре, колкото твърдите, сигурно ще си спомните, че Тасълхоф Кракундел наистина е присъствал на Съвета на Бели камък и че наистина е счупил драконовата сфера.

— Известно ми е, че героят кендер Тасълхоф Кракундел е взел участие в тези събития, Учителко — отвърна почтително лорд Тасгол. — Може би объркването ви се дължи на факта, че свидетелят носи името му.

— Не съм се объркала ни най-малко — заяви остро тя. — Така нареченото чудо, което преобрази тялото ми, не е засегнало ума ми. Познавах кендера, за когото говорим. Познавах го тогава, познавам го и сега. Нима не чухте историята, която ви разказа? — настоя нетърпеливо.

Рицарите просто се взираха в нея. Джерард вдигна глава. По лицето му се бе разляла червенината на подновената надежда.

— Нима казвате, че потвърждавате разказа му, Първа учителко? — попита намръщено лорд Найджъл, Рицар на Короната.

— Да — отговори Златна Луна. — Палин Маджере и Тасълхоф Кракундел дойдоха в Цитаделата на светлината, за да говорят с мен. Веднага разпознах Тасълхоф, понеже е трудно човек да го забрави. Палин ме уведоми, че кендерът разполага с магически артефакт, който позволява на притежателя си да пътува през времето. Тасълхоф се е появил в Гробницата на Последните герои в нощта на ужасната буря. Нощта на чудесата — прибави с лека нотка на горчива ирония.