Прокобата на Господаря Гад [bg]

— Някога, в най-скритите от погледите ни дълбини на миналото, почти цялата земя е била покрита от Първичната гора, простряла се от Тротгард и Небесния бент до Сарангрейвската равнина и Морска шир. Гората била будна. Тя познавала и приветствала новия живот, който хората донесли на Земята. Усещала болка, когато в дни на слепота от древността на Земята хора изсичали и изгаряли дървета, за да освободят място, където да множат глупостта си. Ех, трудно е да се гордеем с човешката история. Преди бавното знание да се разпростре из гората и всяко дърво да узнае за опасността, на стотици левги животът бил изтребен. По наши пресмятания злото се проточило цяло хилядолетие. Но за дърветата сигурно е изглеждало като бързо изтребление. Към края на онези времена на Земята останали само четири места, където още се съхранявала душата на гората, потресена от неописуемата болка. Тя решила да се брани. Много епохи наред във Великанската гора, Гримердор, Моринмос и Задушаващата бездна животът продължавал и оставал буден под грижата на Горските закрилници. Те помнели и всеки човек, Предзлотворен или пещерна твар, които навлизали в тях, не оставали живи.

— Но днес и тези епохи са минало. Сега не знаем дали има Горски пазители… макар че само глупак би се усъмнил дали Кейройл Дивогорски още броди из Задушаващата бездна. Но будното съзнание, чрез което дърветата отвърнали на злото, започва да чезне. Владетелите защитават горите, откакто Берек Полуръкия носел Жезъла на закона… Не сме допуснали дърветата да намалеят. И все пак горите са откъснати една от друга, общото им знание умира. Така се смалява и величието на света. — Протал се запъна тъжно. — От уважение към съхранилия се дух и почит към земната сила искаме позволение толкова много от нас да навлязат в гората наведнъж. Обичайна предпазливост е и да се пазим от дори намек за оскърбление. Духът не е мъртъв. А мощта на Моринмос може да съкруши хиляди пъти по хиляди хора, ако болка пробуди дърветата.

— Има ли и други опасности? — попита Куаан. — Ще се нуждаем ли заради тях от оръжията си?

— Не. Слугите на Господаря Гад са навредили жестоко на горите през изминалите епохи. Може Гримердор да е изгубил силата си, но Моринмос помни. А през тази нощ е тъмата на новолунието. Дори Лигоча не е толкова луд, че да прати войската си в Моринмос по това време. А Презиращия никога не е бил чак толкова глупав.

Ездачите стъпиха на земята смълчани. Някои Ратници дадоха зоб на конете, други приготвиха храна набързо. Скоро всички от отряда освен Томас се бяха заситили. Стражите останаха да бдят, а другите легнаха да си починат преди дългото преминаване през гората.