Колелото на Осхайм [bg]

Това слизане ми напомни за гостуването ни на Келем в неговите мини, още едно неблагоразумно спускане в тъмната неизвестност. Стъпенките и дръжките в стената от лят камък, изглежда, бяха направени при облицовката на шахтата, защото бяха отлети в камъка, а не изсечени, и се оказаха доста по-надеждни от паянтовите стълби на Келем. А и за щастие стигането до дъното ни отне по-малко време. Прецених, че сме се спуснали на дълбочина около трийсет метра и със сигурност не повече от петдесет.

Присъединих се към другите в квадратна стая от лят камък. Мъждива червена светлина пулсираше на пресекулки от кръгла плоча на тавана, което караше сенките ни да се уголемяват и свиват. Напомняше ми за Ада.

— Прекрасно. — Извадих меча си.

На отсрещната стена имаше кръгла врата от сребриста стомана, дебела близо педя, беше открехната на тежки блестящи панти. Ако някога някой ковач намереше огън, достатъчно горещ да разтопи този материал, тук стоеше богатството на цяла нация, чакащо да бъде изковано в най-добрите мечове, които могат да се купят с пари.

Вляво и вдясно се простираха коридори. Левият беше блокиран от някакво старо срутване, а десният от по-ново — камъните там бяха нашарени със следи от обгаряне. Пристъпих да надникна покрай Снори и над главата на Хенан в пролуката на открехнатата врата. Оттатък имаше малка стая, също озарена от пулсираща червена светлина на тавана. Тя съдържаше четири стъклени кабини, две до едната стена и още две срещу тях. На тавана имаше четири издутини от сребриста стомана, по една над всяка кабина. Човек можеше да си представи, че тези издутини са големи стоманени сфери, девет десети от които лежат скрити в скалите горе и се подава само малка част от тях. Близката кабина отдясно и далечната отляво бяха тъмни, а стъклото им — покрито със странна шарка от пукнатини. В близката кабина отляво стоеше мъртвец, озарен от някакъв невидим източник на светлина, плътта му бе изпъстрена с всички цветове на развалата. Части от нея се бяха откъснали от костите му и висяха без никаква опора във въздуха над осеяния с гниещо месо под. Някакви ремъци го привързваха към стената. В последната кабина стоеше доктор Тапрут, също толкова неподвижен като трупа. Върху тясното му лице бе изписана тревога, а ръцете му бяха сплетени и застинали насред кършенето на пръсти. Изглеждаше почти същият, както когато го бях видял за последно, с прашни петънца по черното му палто на цирков собственик и бяла риза със седефени копчета върху мършавите му гърди.