Правилата на лова [bg]

Блокът се състоеше от около десетина сгради, долепени една до друга на калкан. Гледан от улицата, покривът на сградата изглеждаше почти равен, а достъпът до жилището на Адачи изискваше само да се прехвърлят през няколко парапета.

Но се оказа, че нещата бяха далеч по-сложни. Добрали се до покрива на една съседна сграда, след като сержант Ога показа легитимацията си и нетърпеливо обясни нещо на една изключително упорита възрастна дама, изведнъж се оказа, че се намираха с един етаж по-ниско от покрива на съседната сграда.

Докато Фицдуейн преценяваше ситуацията, дъждът продължаваше да се изсипва като из ведро. Съседният покрив не само бе с един етаж по-нависоко, но на всичко отгоре имаше и парапет. Налагаше се да се изкатерят около четири — четири и половина метра, а единствената възможност да го направи Фицдуейн виждаше във водосточната тръба откъм фасадата на сградата, под която се намираше улицата.

— Сержант Ога — обърна се той към японеца, — изпратете колегата си да донесе въже. Един бог знае какво ще намерим, когато се качим на покрива. А междувременно двамата с вас ще се поупражним в катерене.

Ога даде своите нареждания и детективът се втурна тичешком към стълбището. После сержантът изтича до парапета и се наведе напред, за да се хване за водосточната тръба. Фицдуейн се изравни с него и протегна възпиращо ръка.

— Гайджините са с предимство — рече той, — а освен това тази идиотска идея беше изцяло моя.

Започна да се катери. След като вече бе изкатерил около метър, забеляза, че независимо каква беше истината за професионалността в работата на японците, явно дренажните съоръжения не бяха инсталирани в щастлив за монтажниците ден. Спря, за да си поеме дъх. Някъде се чу пращене и тръбата под него бавно се отдели от закрепената в стената скоба, върху която бе стъпил.

Фицдуейн погледна надолу. Сержант Ога крещеше нещо, а хората на улицата бяха извърнали лица нагоре. В момента се държеше единствено с ръце, водосточната тръба беше мокра и хлъзгава. Но това бе най-малката му грижа. Ако скобата под него се окажеше същата стока като онази по-долу, щеше да умре в Япония, при това под дъжда.

Ога сочеше нещо.

Фицдуейн обърна глава нагоре и погледна в посоката, която показваше сержантът. На около тридесет сантиметра встрани от скобата, която се бе счупила, от стената стърчеше някакво метално парче. Изглежда, че беше поставено заради неоновата табела по-долу.