Правилата на лова [bg]

— Винаги сте били добър следовател, старши инспектор-сан, и в това е бедата. Един не толкова проницателен детектив никога нямаше да попадне във вашето положение. Да, „Кацуда-гуми“ издаде вашата смъртна присъда. Трябваше да поддържате версията, че всички улики водят към братята Намака. Така беше според предварителните планове. Но те не предвиждаха необходимостта от вашата смърт.

— Това наистина ме утешава — каза Адачи с тъжна усмивка. — Значи всичко това е част от големия план на Кацуда за завземане на властта… и разчистване на стари сметки. Но кой извърши убийството? Самият Кацуда ли?

— Нима ще ви стане по-добре, ако научите, старши инспектор-сан? Нима това ще промени нещо?

Адачи разтвори ръце с обърнати нагоре длани в мълчалив жест.

— Бих искал да чуя края на тази история, преди да умра. Хайде, Фудживара, кажете ми — заради старите времена. Ще ви бъда много благодарен.

— Аз бях един от онези, които убиха Ходама — рече Фудживара. — Останалите бяха членове на „Кацуда-гуми“. А колкото до водача на групата, той беше с маска. Дали е бил самият Кацуда ли? Честно казано, мисля, че беше той, но всъщност не мога да го твърдя със сигурност.

— Доста несигурно обяснение, с което ще трябва да се задоволя, преди да умра — забеляза Адачи.

Фудживара го погледна виновно.

— Съжалявам, старши инспектор-сан, но това е всичко, което знам — след това насочи оръжието.

Разнесе се трясък и едно голямо парче стъкло се разби със звън в средата на пода.

Фудживара отскочи назад изненадан и веднага стреля в капандурата, при което над тях отново се посипаха ситни парченца стъкло и мазилка от тавана. Заглушителят бе толкова ефикасен, че се чу механичният звук от задействането на ударника.

Над главите им се изсипа порой от мазилка и трески, която се смеси с дъжда, проникващ безпрепятствено в апартамента, през отвора на капандурата.

Фудживара се отмести и се приведе, за да провери дали има някой на капандурата.

Адачи се претърколи, пресегна се да извади пистолета от кобура и стреля два пъти, държейки пистолета с една ръка. Ръката му продължаваше да трепери, но разстоянието беше малко и вторият изстрел на тридесет и осемкалибровия револвер улучи Фудживара в лицето, разкъсвайки плътта над скулата.

Фудживара политна назад от ударната сила на куршума и изпусна карабината. Адачи погледна ранения мъж, все още стискайки револвера в ръка. Знаеше, че трябва да стреля отново, докато все още имаше някакъв шанс, но този човек някога му бе приятел и той беше вярвал в него, един от неговия екип, с когото бе особено близък, и не можеше да го застреля като непознат.

Фудживара, целият окървавен, затърси пипнешком оръжието си и след това бавно допълзя до спалнята.