![Правилата на лова [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/2/pravilata-na-lova-bg-download.jpg)
Правилата на лова [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-270-9
- Переводчик: Мая Керезова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на лова [bg]». Краткое содержание книги:
Чу се звук от падане на тежък предмет върху пода.
Фицдуейн бе скочил през капандурата и с мигновено десантно претъркулване се озова с гръб към Адачи, но с лице към спалнята. Държеше насочен „Калико“ десети калибър, зареден с трасиращи мултицелеви патрони.
Фудживара обърна глава при шума и понечи да пренасочи цевта на оръжието си. Адачи също погледна в посоката, от която бе дошъл звукът, стиснал револвера в ръка, очаквайки нова заплаха. Чувстваше се напълно изтощен и изпаднал в състояние на силен шок.
Фицдуейн даде пет последователни изстрела в посоката на Фудживара. Предвид късото разстояние, времето не бе достатъчно за възпламеняване на трасиращия заряд. Присветнаха едва няколко червени искри, преди куршумите да потънат в тялото на мишената.
Този откос улучи Фудживара в момент, когато се извръщаше, за да насочи оръжието си срещу Фицдуейн, разкъса лявата половина на торса му и го запрати с гръб към вратата на спалнята. Секунда по-късно втори откос, прицелен в главата, в случай че сержантът носеше предпазна жилетка, която мултицелевите амуниции не можеха да пробият, разкъса шията и челото му и той отново се строполи в спалнята.
Адачи подложи лявата си ръка, за да се прицели по-точно и се опита да насочи оръжието си към Фицдуейн. Всичко пред очите му се размиваше и той откри, че му бе трудно да фокусира целта си.
— Старши инспектор-сан! — викът дойде откъм тавана, а гласът бе познат. — Старши инспектор-сан, не стреляйте. Това е Фицдуейн-сан, гайджинът, приятел. Той е тук, за да помогне. Вече сте в безопасност.
„Ога, сержант Ога… ето чий е гласът“ — помисли си Адачи. Спусна надолу ръката, с която държеше пистолета, и усети, че някой го взе. Накрая изтощението и болестта взеха връх и той бавно се отпусна на една страна, след което загуби съзнание.
От капандурата увисна въже и сержант Ога се спусна по него въпреки изискания костюм, в който бе облечен.
Дъждът се изсипваше толкова поройно през капандурата, че създаваше илюзията, че сержантът се спуска не по въжето, а по водната завеса.
— Сержант Ога — обърна се към него Фицдуейн, — определено се радвам да ви видя тук, но как, по дяволите, сте се качили на покрива, след като водосточната тръба се сгромоляса на улицата?
— Полковник-сан — отвърна Ога, — отне ни известно време, но открихме, че зад водния резервоар в задната част на съседния покрив има метална стълба. Не беше необходима водосточна тръба.
— Страхотно! — измърмори кисело Фицдуейн.
Сержант Ога се усмихна.
— Но без онази водосточна тръба старшият инспектор-сан едва ли щеше да е още сред живите.
18.
Камакура, Япония, 27 юни
Фицдуейн и Йошокава се разхождаха по крайбрежната ивица в Камакура.
— Имам новини за старши инспектор Адачи-сан — казваше Йошокава. — Баща му се обади малко преди да си тръгнем. Треската е преминалата той е изписан от болницата и сега се възстановява в дома на родителите си. Надява се до една-две седмици отново да се върне на работа. Дълбоко ви е признателен за онова, което сте сторили за него.
— Адачи е добър човек — каза Фицдуейн, — но случаят „Ходама“ е истински гордиев възел. Сигурно му е било изключително тежко, когато е разбрал, че е бил предаден от хората, на които е вярвал най-много. Все пак по-добре е да знаеш какво става, отколкото да позволиш то да продължи.
— Фицдуейн-сан — рече Йошокава. — Трябва да знаете, че Адачи-сан се чувства много задължен към вас. Трудно му е, защото вие ще си тръгнете, а той е много объркан и не знае как да продължи, нито по какъв начин да изрази своята признателност към вас.
Фицдуейн се засмя!
— Между нас тримата, Йошокава-сан, не е възможно да се определи кой на кого трябва да се чувства задължен. Ако Адачи, независимо че беше болен и имаше треска, не беше стрелял във Фудживара, когато аз скочих през капандурата в жилището му, сега с вас заедно нямаше да се наслаждаваме на този прекрасен морски въздух, а аз вероятно можех да ви посъветвам от отвъдното иконата на кой светец да поставите над леглото в спалнята си.
Йошокава се усмихна, после лицето му отново придоби сериозно изражение.
— Адачи-сан произхожда от много стар и знатен японски род — бавно каза той — и приема много сериозно своите задължения. Трябва да разберете, че той не може и няма да забрави. Природата му не го позволява. За него е невъзможно да забрави.