![Правилата на лова [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/2/pravilata-na-lova-bg-download.jpg)
Правилата на лова [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-270-9
- Переводчик: Мая Керезова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на лова [bg]». Краткое содержание книги:
Именно при едно от своите посещения тук Фудживара за пръв път разбра, че шефът му води паралелно разследване на аферата „Ходама“. Парадоксално бе, но в първия момент го изпълни раздразнение. Този човек не се доверяваше дори на хората, с които работеше. Но после веднага си бе дал сметка за несъстоятелността на своето възмущение. Истината бе, че Адачи бе много умен полицай и чудесен колега, за когото си струваше да работиш. А като всяко умно ченге Адачи бе усетил нещо нередно. Но не беше се усъмнил, че информаторът може да е Фудживара. В това сержантът беше убеден.
Фудживара влезе в апартамента на старши инспектора и заключи вратата след себе си. По навик понечи да си събуе обувките и осъзна абсурдността на намерението си. Използва якето си, за да подсуши мокрите си обувки, които иначе щяха да оставят следи по застлания с татами под, после прекоси всекидневната и влезе в спалнята.
Вече в спалнята, Фудживара отвори ципа на спортната раница, която му бе дадена на срещата с якудза, и извади от нея късата автоматична карабина с монтиран заглушител. Бе деветмилиметров „Стърлинг“, британско производство, модел L 34 А1, снабден с пълнител с капацитет тридесет и четири патрона, качвани в магазина отляво. Това правеше оръжието почти незабележимо, ако се използваше от подходяща позиция. Якудза беше маниак на тема огнестрелни оръжия и беше изрецитирал наизуст пълната техническа спецификация на карабината.
Най-важното нещо, от гледна точка на Фудживара, бе ефективността на шумозаглушителя. При този модел заглушителят бе вграден в цевта на оръжието и бе така добре конструиран, че дори при произвеждане на изстрел със стандартни амуниции звукът, който се чуваше, не бе по-силен от хъркането на спящ човек. Седемдесет и двете отверстия, разположени по периферията на канала на цевта, отвеждаха достатъчно висок процент от барутните газове така, че куршумите се изстрелваха със скорост, близка до скоростта на летене на един свръхзвуков самолет. Моделът е бил конструиран за специалните британски отряди за борба с тероризма. Поне така го беше уверил якудза.
Фудживара остана да се диви на историята на този модел и да се пита как оръжието се бе озовало в Япония. Това е то затопляне в международните отношения. После реши, че последиците от него невинаги са еднозначни.
Фудживара постави цевта, превъртя барабана и спусна предпазителя, след това се настани удобно на леглото. Сега трябваше само да чака. След това щеше да стреля от мястото си, после още веднъж от упор, за да е сигурен, и тогава щеше да потъне в тъмнината на нощта. Дългото яке, тъмните очила и шапката го променяха до неузнаваемост, в случай че срещнеше някого по стълбището. Веднъж да се добереше до близката спирка на метрото и ставаше неоткриваем.
Дори ако при последвалото убийството разследване попаднеше в списъка на заподозрените, щеше да разполага с непоклатимо алиби. Вече се бе погрижил за това. По-вероятно бе да бъде една от ключовите фигури, работещи по истинското следствие.
„Как се замесих във всичко това?“ — запита се Фудживара, докато чакаше. Малцина от служителите на ТСПУ можеха да се похвалят, че получават достатъчно. Пари, пари и пак пари. Отговорът идваше лесно и той напълно го удовлетворяваше. Харесваше му да вижда плодовете на труда си.
Редките случаи на корупция сред полицаите му бяха предоставили златна възможност. Цената на вътрешната информация бе скочила неимоверно, а всичко останало бе само въпрос на инициатива, правилно прилагане на предприемачески принципи и умение да се преценява кога с кого можеш да се свържеш. Участието му в екип за борба с групировките на якудза правеше последното лесно. Набиращото мощ гангстерско обединение се наричаше „Кацуда-гуми“. Това бе извън всякакво съмнение. Трудни хора, но плащаха добре. А за този удар бяха платили наистина щедро. Едно двукратно натискане на спусъка щеше да му донесе достатъчно пари, за да се пенсионира. Е, единственото, което се изискваше, бе да бъде на подходящото място в подходящия момент и да знае какви движения точно да извърши.
Чу завъртането на ключ в ключалката, а после и отварянето на вратата.
С течение на годините Фицдуейн бе намразил ситуациите, в които му се налагаше да влиза без предупреждение в места, където предполагаше, че го очакват неприятни изненади.
Една евентуална „злополука в домашна обстановка“ определено поставяше апартамента на Адачи в гореспоменатата категория. Един бог знаеше какво ли бяха измислили в „Кацуда-гуми“. До този момент можеше да каже, макар че с всеки ден научаваше нови неща, че японците проявяваха предпочитание към откритите нападения и разсичащите оръжия. Възможността да се натъкне на дузина якудзи, размахващи мечове над главите си, когато отвореше вратата на апартамента, го накара да се откаже от този вариант за проникване в жилището на Адачи.