Правилата на лова [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-270-9
- Переводчик: Мая Керезова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на лова [bg]». Краткое содержание книги:
Ога, човек на действието, а не на думите, отвърна с едно кратко „Да, полковник-сан“, придружено от разбиращо кимване, и излая нещо в радиотелефона. Последва размяна на реплики, прекъсвани от интервали на изчакване. Фицдуейн не можеше да чуе нищо от отговора на централата, тъй като Ога получаваше информацията посредством миниатюрен говорител, прикрепен към ухото му. Минутите минаваха и Фицдуейн започваше да става нетърпелив, макар че продължаваше да чака мълчаливо. Явно бе, че Ога правеше всичко, което бе по силите му. Беше разчел съобщението, което предаваха жестовете и лицето на Фицдуейн. Без съмнение ставаше въпрос за нещо изключително важно.
Фицдуейн погледна часовника си. Бяха изминали единадесет мъчително дълги минути. Отново погледна към сержант Ога. Ето на какво казваха „възможност за непрекъснат обмен на информация“. Сержантът поклати отрицателно глава.
— Не можем да го открием, полковник-сан. Обикновено старши инспекторът носи със себе си радиотелефон и предавател, по чиито сигнали да знаем неговото местонахождение във всеки момент. Опитахме и с двете, но безуспешно.
Фицдуейн се помъчи да си представи в какви ситуации човек изключва радиотелефона или предавателя и да предположи в кои от тях би могъл да се озове Адачи.
— Старши инспекторът е голям почитател на играта кендо — разсъждаваше на глас той. — Може би тренира в спортната зала или пък вече е под душовете. Изпратете някой да провери.
Ога поклати глава.
— Съжалявам, полковник-сан. Всички полицейски служители са или на дежурство в участъка, или почиват. Той почива днес. Търсихме го из цялата сграда, но безуспешно. Последно са го видели в кабинета на прокурора, където е имало смъртен случай, но явно си е тръгнал сам. Мъртвият е бил много близък със старши инспектора и той е бил твърде разстроен от смъртта му.
„Какъв кошмар! — помисли си Фицдуейн. Адачи можеше да бъде навсякъде. Може би удавяше мъката си в някой от десетте хиляди бара в Токио, или пък просто се разхождаше, за да избистри ума си. Но всички хора се подчиняват механично на навиците си. — Необходим ми е някой, който познава добре неговите навици. Не, откажи се! Нямаш време.“
„Злополука в домашни условия“. Думите на Шванберг неочаквано изникнаха в съзнанието му. Беше почти убеден, че значението им не беше буквално, но те бяха добра отправна точка. Никой не би убил полицай, докато е на дежурство. По-логично е да бъде нападнат, когато не е на служба, защото тогава си почива и не е непрекъснато нащрек. Някой бар или пък леглото на познато момиче, или пък улиците бяха идеални за място на покушението, но кой можеше да предвиди кога едно ченге, което оставаше да работи по цели нощи в участъка, можеше да се появи в някое от тези места, а един добре планиран и изпълнен удар предполагаше добро познаване на навиците на жертвата и предсказуемостта на нейното поведение. Но по-рано или по-късно всеки човек се прибираше у дома, а Адачи, доколкото Фицдуейн знаеше, живееше сам.
— Сержант-сан — каза Фицдуейн. — Знаете ли къде живее старши инспекторът?
— Да, полковник-сан — отвърна Ога. — Сравнително близо до вашия хотел и на не повече от двадесет минути оттук. Всичко зависи от натовареността на движението.
— В такъв случай предлагам да стигнем дотам възможно най-бързо — отвърна Фицдуейн и се втурна тичешком по коридора. Сержант Ога излая нещо по радиотелефона, вероятно даваше нареждания на шофьора да ги чака с колата пред входа на хотела, и едва след това последва Фицдуейн. Гайджинът изчакваше пристигането на асансьора. Ога прикри усмивката си.
— Сержант Ога — изръмжа нервно Фицдуейн, — вие сте добър човек, но мисля, че трябва да ви предупредя, че зная какво си мислите. А сега чуйте ме добре: когато тази костенуркоподобна машинария пристигне и потеглим по улиците, искам шофьорът да нарушава всички правила от „Закона за движение по пътищата“ и да ни придвижи възможно най-бързо до жилището на старши инспектора. Някой се опитва да премахне Адачи и мисля, че наистина би било добре, ако успеем да му попречим. Вие какво мислите по въпроса?
Адачи се взираше с невиждащи очи в неподвижните води на водния канал, опасващ Императорския дворец.
Беше изключил радиотелефона и предавателя. Нуждаеше се известно време да остане сам, за да надмогне скръбта си и да обмисли добре своето положение. Изпълваше го мрачно усещане за потиснатост. Накъдето и да се обърнеше, непрестанно се сблъскваше с корупция. Дори най-почтените хора като прокурора също бяха засегнати от нея.