Правилата на лова [bg]

Йошокава кимна разбиращо.

— Моята група ви е благодарна за онова, което направихте. Остават братята Намака, част от корумпираните са разкрити и сега поне знаем със сигурност кой стои зад убийството на Ходама. Скромен напредък, но все пак е напредък. Ето това е от значение. От самото начало знаехме, че реорганизацията в нашите структури няма да бъде лесна.

— Това е най-евфемистично казано — забеляза Фицдуейн. — Намака изплуват отново, а нямаме абсолютно никакви доказателства срещу Кацуда. Отстранихме няколко пионки, но главните действащи лица останаха незасегнати.

— Ще видим. Лично аз съм оптимистично настроен. Но се опасявам, че вие, Фицдуейн-сан, ще се върнете в Ирландия, отнасяйки със себе си неприятен спомен от моята страна.

Фицдуейн се усмихна сърдечно.

— Успокойте се, Йошокава-сан. Няколко загнили ябълки не могат да ме накарат да отвърна лице от целия куп. Не, ако някой утре ме запита за мнението ми за японците, ще му отговоря, че човек много трудно може да ви опознае, но пък ако опита, усилията му ще бъдат щедро възнаградени. Хора на традициите, радетели за морални ценности, от които хората в моята част на света биха могли да се поучат. Естествено необходимо е извършването на някои промени, но вие определено имате основание да се гордеете, че сте японци.

Казаното от Фицдуейн развълнува дълбоко Йошокава. Тогава Фицдуейн заговори отново:

— Едно от най-хубавите неща, свързани с пребиваването ми тук, Йошокава-сан, е, че никога вече няма да говоря „за японците“ като събирателно понятие. Винаги ще си спомням за отделни хора — за вас, за вашето семейство, за Адачи-сан, за генерала, за сержант Ога, за хората, с които се срещнах във вашия завод, за всеки от вас поотделно, за вашите лични качества и особени черти в характера. Ето така, мисля, ще си спомням за тази страна.

— Ами за онези, които се опитаха да ви убият, като братята Намака и Яибо?

— Такива хора има навсякъде, не само в Япония. Това са хора, които — за доброто на всички нае — се надявам да успеем да снабдим с еднопосочни билети за ада. До този момент не мога да се похваля с особени резултати, но играта продължава.

— А как се нарича тази игра? — попита Йошокава — „Въпрос на дълга“ ли?

— Възмездие — отвърна Фицдуейн с мрачна усмивка.