Правилата на лова [bg]

Логическите изводи бяха неприятни, но неизбежни. Вероятно целият контингент от висши държавни чиновници, който произхождаше предимно от социалната прослойка, към която се числеше и Адачи, беше засегнат от корупцията. В каква степен — Адачи не знаеше, но че плодът беше загнил — в това бе сигурен. А освен това бе също така сигурен, че той самият е жертва.

Почука повторно на вратата. Никой не отговори, затова Адачи натисна дръжката на бравата и влезе в кабинета. Беше станало обичай, ако прокурорът отсъства, Адачи да го изчаква в кабинета му.

Тошио Секине, един от най-добрите и уважавани приятели на семейството на Адачи, държавен служител, получил широко признание заради своите професионални качества, седеше, отпуснат в креслото си, с облегната назад и леко наклонена надясно глава, а от прерязаното му гърло се чернееше страховитата паст на широка рана, която разкриваше прерязаните краища на сънната артерия. Още неизсъхналата кръв се бе стичала по дрехите му и беше оцветила в алено бюрото пред него. Папката с доклада, която тази сутрин Адачи му бе изпратил, лежеше близо до дясната му ръка. Пак там бе паднал и един напоен с кръв запечатан пощенски плик. Адачи се загледа в плика. Беше адресиран до него. Пъхна го във вътрешния джоб на палтото си и се зае да огледа трупа.

Килимът под краката на прокурора беше подгизнал от кръв. Традиционният сгъваем бръснач, който бе използвал, за да пререже гърлото си, лежеше на пода точно под дясната му ръка.

Адачи наведе глава, за да изчака отминаването на дълбоката покруса, изпълнила сърцето му, и остана така, потънал в мълчание, за да отдаде последна почит и израз на своята скръб. След това повика помощ и направи необходимото, както беше обучен да действа в такива ситуации. Каквото и да бе извършил Секине или пък бе помислил, че е извършил, в момента пред Адачи лежеше тялото на един мъж, успял да съхрани своето достойнство дори и в смъртта.