Правилата на лова [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-270-9
- Переводчик: Мая Керезова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на лова [bg]». Краткое содержание книги:
Кървавият плик обясняваше всичко. Едно разкритие от преди години беше направило Секине уязвим. Неотдавна белязаният е бил извикан и прокурорът е бил въвлечен в машинациите на Кацуда срещу Ходама и братята Намака. Не е било нужно да прави нищо повече, просто да информира Кацуда за хода на следствието и да подтиква разследването към откриването на по-голям брой улики.
Но тогава се бе намесил Адачи и поведението му се бе превърнало в заплаха за предварителния план. Вместо да се насочи към по-лесния път и да провежда разследването, изхождайки от съществуващите срещу Намака улики, за които Кацуда лично се бе погрижил, той бе решил да играе ролята на суперченге.
Неговата глуповата проницателност бе провалила възможности за изграждане на обвинение срещу Намака, които не по-малко заслужаваха да бъдат съдени, и беше поставила прокурора в ситуация, в която е бил принуден да избира между дълга си към Кацуда и симпатиите си към Адачи. И решението му бе струвало живота. Сгрешил или не, той беше живял като почтен човек и умря като такъв. Но каква безсмислена жертва, каква огромна загуба!
Не съществуваха никакви улики срещу Кацуда. Дори в посмъртното писмо на Секине той не беше назован писмено. За Адачи написаното между редовете беше ясно, но писмото нямаше никаква юридическа стойност. Не, Кацуда щеше да стане новият куромаку и Адачи не можеше да направи нищо, за да го спре.
Корупцията бе най-силна по върховете на властта и като се изключеше промяната, с която щяха да хвърлят малко прах в очите на хората, положението щеше да си остане същото. Ако имаше поне малко здрав разум в главата си, щеше да се огъне като младо бамбуково стръкче, в противен случай някой друг щеше да го пречупи.
Последното потвърждаваше, че информаторът сред хората от неговия екип бе не друг, а следователят, в когото бе имал най-голямо доверие — инспектор Фудживара. Инспекторът бе работил под прекия надзор на прокурора, затова възможно бе да е смятал, че постъпва правилно, но Адачи беше дълбоко наранен от неговото поведение.
За Фудживара се загатваше в оставеното от прокурора писмо. Адачи сам бе започнал да се досеща след онзи неделен бейзболен мач по телевизията. Естествено не беше в стила на Фудживара да работи в неделя, докато другите от екипа стояха като залепени пред телевизора, но това може би не беше чак толкова съществено.
За нещастие оказа се, че е било. Интуицията му отново не бе го излъгала. Въпросът сега беше дали Фудживара просто е изпълнявал нарежданията на прокурора, или следата отвеждаше много по-надалеч — към Кацуда. Дали сержантът поддържаше връзки с якудзите? Адачи всъщност не се интересуваше от отговорите. Дори да ги научеше, какво щеше да се промени? Чувстваше се уморен до смърт и съсипан.
Мрачното небе над главата му изглеждаше зловещо. Когато първите дъждовни капки набраздиха огледалната водна повърхност, Адачи прекъсна своите размишления. Не след дълго топлите дъждовни капки започнаха да падат на талази и Адачи прогизна до кости. Единствено сухо остана предсмъртното писмо на прокурора във вътрешния джоб на палтото му, слепнало от кръвта, но защитено от дъжда в найлонов плик за съхраняване на веществени доказателства.
Адачи знаеше, че трябва да се обади къде се намира или поне да се върне в управлението, но нямаше сили за това. Сега не можеше да издържи на напрежението и многобройните въпроси, Оглавяващият ТСПУ със сигурност щеше да пожелае да разговаря с него за смъртта на прокурора. Какво щеше да му каже Адачи? Нима истината щеше да помогне на някого? Към кого оставаше лоялен шефът му? Не, точно сега не беше в състояние да се справи с подобна ситуация. Днес бе ден, в който трябваше да остане насаме със себе си.
Започна да се отдалечава от землището на Императорския дворец и тръгна обратно към Джинбочо, където се намираше домът му. Дъждът се усили.
Инспектор Фудживара притежаваше ключове от жилището на старши инспектора, откакто веднъж Адачи го бе помолил да отиде до дома му, за да донесе нещо на шефа си. Това се бе случило в първите дни на следствието срещу Ходама.
Беше съвсем просто да си изкара копия от ключовете и оттогава Фудживара периодично ги използваше. Почти не съществуваше риск. Обикновено знаеше къде се намира Адачи, а освен това шефът му живееше сам. Дори да бъдеше заварен, Фудживара имаше предварително готово обяснение, че е трябвало да подготви тържество-изненада за старши инспектора. Може би щеше да прозвучи странно, но щеше да свърши работа.