Отровни думи [bg]

— Тук ли е Оливие?

— В кухнята е. Освободи готвача за вечерта и реши самият той да приготвя храната. Много го бива в това, нали знаете.

Гамаш знаеше, тъй като много пъти се бе наслаждавал на ястия, сготвени специално за него. Но също така бе наясно, че в кухнята Оливие можеше да се скрие. Там нямаше да вижда обвинителните и огорчени изражения на своите приятели. Или още по-лошо — празните столове, където някога бяха седели те.

— Бихте ли го помолили да дойде при мен?

— Ще направя всичко възможно.

— Ако обичате — добави главният инспектор и така даде да се разбере, че думите му всъщност не са молба.

След няколко минути собственикът на заведението се появи и седна на стола срещу Гамаш. Нямаше нужда да понижават глас. Бистрото вече бе празно.

Детективът отпи глътка скоч, приведе се към Оливие и се вгледа внимателно в него.

— Какво ви говори името Шарлот?

Русокосият мъж изненадано вдигна вежди:

— Шарлот ли? — Замисли се за миг. — Не познавам Шарлот. Само едно момиче на име Чарли.

— Отшелника споменавал ли е някога това име?

— Не е казвал никакви имена.

— За какво си говорехте?

В главата на Оливие отново прозвуча гласът на покойника — не беше дълбок, но бе някак успокоителен.

— Говорехме си за зеленчукови градини, строителство и водопроводи. Учеше се от римляните, древните гърци и първите заселници. Беше много интересно.

За пореден път на Гамаш му се прииска в онази колиба да бе имало трети стол — за него.

— Споменавал ли е някога шифъра на Цезар?

Оливие отново придоби объркан вид и след малко поклати глава.

— Ами островите Кралица Шарлота? — продължи инспекторът.

— В Британска Колумбия? Защо да ги споменава?

— Познавате ли някого в Трите бора, който е оттам?

— Хората тук са откъде ли не, но не си спомням някой конкретно да е от Британска Колумбия. Защо?

Детективът извади дървените скулптури и ги сложи на масата. При тази подредба изглеждаше, че корабът се опитва да избяга от сиренето, а размекнатото сирене се мъчи да го догони.

— Защото те са оттам. Или поне дървесината, от която са резбовани. Червен кедър от архипелага Кралица Шарлота. Нека се върнем в началото — промълви Гамаш тихо. — Разкажете ми какво знаете за тези скулптури.

Оливие изглеждаше безразличен. Следователят познаваше това изражение. Така изглеждаха лъжците, когато ги хванат натясно. Мъчеха се да намерят последния изход, задната вратичка, процепа. Главният инспектор чакаше. Отпи от уискито си и намаза малко сирене на парче превъзходен орехов хляб. Сложи филийката пред русокосия мъж и приготви втора за себе си. Отхапа и продължи да чака.

— Отшелника ги изработваше — изрече монотонно Оливие.

— Това вече го чухме. Казахте ни също, че ви е дал няколко такива скулптури, но вие сте ги изхвърлили в гората.

Гамаш зачака, защото знаеше, че е време останалото да излезе на светло. Погледна през прозореца и забеляза Рут, която бе извела Роза на разходка. По някаква причина патицата бе облечена в мъничък червен шлифер.