Градината на Рама [bg]

2.

Сънищата й отново нахлуха в ранните утринни часове. Никол се събуди и се опита да си припомни какво бе сънувала, но успя да възстанови само някой и друг отделен образ. В един от сънищата бе видяла само главата на Омех. Нейният прапрадядо я предупреждаваше за нещо, но Никол не бе разбрала какво й казва. В друг сън бе видяла Ричард да навлиза в спокойните води на океана, а веднага след това една разрушителна вълна с грохот се втурна към брега.

Никол разтърка очи и хвърли поглед към часовника. Беше малко преди четири. Цяла седмица почти всяка сутрин по едно и също време — помисли тя. — Какво ли означават? — Изправи се и прекоси стаята в посока към банята.

Малко по-късно вече се намираше в кухнята по спортен екип, където изпи чаша вода. Един биот Абрахам Линкълн, който стоеше неподвижен край стената в края на кухненския плот, се активира и приближи до Никол.

— Желаете ли кафе, госпожо Уейкфийлд? — изрече, вземайки от ръката й празната водна чаша.

— Не, Линк — отвърна тя. — Сега излизам. Ако се събуди някой и ме потърси, кажи му, че ще се върна преди шест.

Никол тръгна по коридора към външната врата. Преди да напусне къщата, тя се отби в кабинета отдясно на коридора. Подялото бюро на Ричард бяха разпилени книжа, както от двете страни, така и върху самия компютър, който бе проектирал и сглобил сам. Ричард се гордееше изключително много с него (Никол го бе подтикнала да го направи), макар да не бе вероятно, че той може да измести любимата му електронна играчка, стандартния джобен компютър на МКА. Ричард го пазеше с благоговение още от времето преди изстрелването на „Нютон“.

По някои от листовете Никол разпозна почерка на Ричард, но не можа да разбере нищо от символите на компютърния език. Напоследък прекарва тук много време — помисли Никол и усети как я пробожда чувство на вина. — Макар да не е сигурен в правилността на това, което прави…

Първоначално Ричард бе отказал да участва в опитите да се декодира алгоритъмът, управляващ времето в Ню Идън. Никол много ясно си спомняше спора помежду им.

— Ние приехме да участваме в демократичното управление — бе изтъкнала тя. — И ако ти решиш да пренебрегнеш неговите закони, това ще бъде опасен прецедент за останалите…

— Това не са закони — беше я прекъснал Ричард. — Това е само едно решение. И ти много добре знаеш, че решението е страшно глупаво. И ти, и Кенджи се борихте срещу него… А освен това, нали точно ти ми каза веднъж, че наше задължение е да издигаме глас срещу глупостта на мнозинството?