Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
— Моля те, Ричард. Разбира се, ти можеш да обясниш на всекиго защо мислиш решението за погрешно. Но опитите по алгоритъма сега са цел на компанията. И колонистите знаят, че ние сме близки с Уатанабе. Ако ти пренебрегнеш решението, ще излезе, че Кенджи нарочно се опитва да подкопае…
Докато Никол си припомняше спора със своя съпруг, погледът й блуждаеше из стаята. Когато мислите й отново се върнаха в настоящето, тя с изненада установи, че се е втренчила в три малки фигурки, подредени върху една открита полица над бюрото на Ричард. Принц Хал, Фалстаф, ТБ, колко време изтече, откак Ричард ни развличаше нас?
Никол се върна към дългите и еднообразни седмици, последвали събуждането на семейството. Докато чакаха пристигането на другите колонисти, роботите на Ричард бяха основното им средство за развлечение. Никол все още чуваше радостния смях на децата и виждаше как съпругът й се усмихва доволен. Онези времена бяха подразбираеми, по-обикновени. Тя затвори вратата на кабинета и продължи нататък по коридора. После животът стана прекалено сложен, за да има време за игра. Сега вие, малки приятели, си седите тихо на полицата.
Навън на моравата, под светлината на уличната лампа, Никол се спря за миг до стойката на велосипедите. Поколеба се, гледайки колелото си, после се извърна и се отправи пеша към задния двор. Минути по-късно вече беше прекосила затревената площ зад къщата и се намери на пътеката, която извиваше нагоре към планината Олимп.
Никол вървеше бързо. Беше се замислила дълбоко. Дълго време не обърна никакво внимание на това, което я заобикаляше. Мисълта й скачаше от тема на тема, от проблемите, нападнали Ню Идън и странните сънища, които се повтаряха, до тревогите й за децата и по-специално за Кати.
Стигна до едно разклонение на пътеката. Малка, изработена с вкус табелка обясняваше, че осемдесет метра по-нататък по лявото разклонение се намира станцията на кабинковия лифт, който се изкачва до върха на планината Олимп. Присъствието на Никол беше засенчено от електронните детектори и в отговор откъм лифта се зададе един робот Гарсия.
— Няма нищо — извика Никол. — Ще продължа пеша.
С всяка извивка на зигзаговидната пътека, която пълзеше нагоре по склона на планината, гледката ставаше все по-внушителна. Никол спря на едно от разширенията, което се намираше на петстотин метра височина и на около три километра от дома на семейство Уейкфийлд. Загледа се към Ню Идън. Нощта беше ясна, във въздуха нямаше никаква влага.
Днес няма да вали — помисли си Никол, защото знаеше, че в дните, когато падаха дъждове, утрините бяха богати на роса. Точно под нея се намираше градчето Бовоа, а светлините на новата фабрика за мебели й позволяваха да различи повечето от познатите постройки в района дори и от това разстояние. На север градчето Сан Мигел се скриваше от масива на планината. Но в другия край на колонията, точно срещу притъмнелия Сентръл Сити, Никол можеше да види водопадите светлина, които заливаха Вегас на Накамура.
Тутакси я обзе лошо настроение. Това дяволско място е отворено по цяла нощ — проскърца със зъби. — Използва жизнено необходими източници на енергия и предлага безвкусни развлечения.
Когато зърна Вегас, Никол не можеше да не се сети за Кати. Толкова талант по природа — отбеляза наум тя. Тъпа болка в сърдечната област съпроводи образа на дъщеря й. Не можеше да не се запита дали Кати все още будува в блещукащия фантастичен живот от другата страна на колонията. И така колосално пропилян… — поклати тя глава.
Ричард и Никол често си говореха за Кати. След политиката на Ню Идън Кати беше втората тема, по която се караха. И не беше съвсем точно да се каже, че се караха за политика. Просто Ричард живееше с чувството, че всички политици, с изключение на Никол и МОЖЕ БИ на Кенджи Уатанабе, са, като цяло безпринципни. Така че „караницата“ му се състоеше, в бърза присъда над безцветните дебати в Сената или дори над тези в съдебната зала на Никол, след което отказваше да разговаря по въпроса.
Кати беше другият повод за напрежение между тях. Ричард постоянно твърдеше, че Никол се държи към нея прекалено строго. Обвинява ме — мислеше си Никол, докато се взираше в далечните светлини, — че не прекарвам достатъчно време с Кати. Твърди, че най-критичния период от живота си децата прекараха почти без майка, защото аз се впуснах в политиката.
Кати вече почти не се прибираше у дома. Все още имаше собствена стая в къщата на семейство Уейкфийлд, но прекарваше повечето нощи в един от модните апартаменти, изградени от Накамура в границите на комплекса Вегас.