Златният бряг [bg]

Едуард също се ухили.

— Заеми се с делото. Разкажи им играта. Ще се прочуеш. Ще го направиш ли?

— Не знам.

— Никога не се бъркам в бизнеса на баща ви — каза Сюзън неочаквано, — но ако той се заеме с това дело, аз съм с него.

Сюзън рядко прави публични изявления, че подкрепя мъжа си, затова доста се зачудих на току-що направеното.

Както и да е, вечеряхме заедно, поотпуснахме се още малко и всичко изглеждаше почти както някога, но за последен път.

В действителност отношенията ми с Каролин и Едуард са от времето, когато можех да ги коткам, да им се карам и да ги прегръщам. Сега те са пораснали, а също и ние със Сюзън, и всички си имаме други проблеми и други грижи. Аз се отдалечих от баща си приблизително на същата възраст, на която са Каролин и Едуард сега, и никога не се сближихме отново. Но си спомням как държеше ръката ми онази вечер на лодката.

Вероятно тази раздяла е естествен биологичен процес. И може би един ден със Сюзън ще имаме добри отношения с децата си като с възрастни. Винаги съм вярвал, че животните в дивия свят, които напускат родните си гнезда, един ден отново откриват родителите си и ги познават и вероятно дори показват, че са ги познали. Даже може би казват: „Благодаря ви.“

Докато напъхваше едно парче пай в устата си, Едуард обяви:

— Искам през август да дойда с вас в Ийст Хамптън. За една-две седмици, докато започнем училище.

Хвърлих бърз поглед на Сюзън, след това осведомих Едуард и Каролин:

— Може би ще се наложи да продадем къщата в Ийст Хамптън, и то сигурно преди август месец.

Едуард вдигна очи от пая си, като че ли не беше ме чул добре.

— Да я продадете ли? Да продадете лятната къща? Защо?

— Данъчни проблеми — обясних му аз.

— О… с такова нетърпение очаквах да отида там.

— Ще трябва да промениш плановете си, шкипер.

— О.

Едуард изглеждаше съвсем слабо засегнат, обичайната реакция на децата, когато възрастните обявят парични проблеми. Каролин, забелязах, гледаше изпитателно мен и Сюзън, като че ли се опитваше да разбере какво се крие под това. При целия й интерес към онеправданите, едва ли можеше да проумее паричните проблеми. Може би си мислеше, че родителите й се развеждат.

Свършихме с вечерята и аз и Каролин заслизахме по кея към пристана, където стоеше „Поманок“. Сюзън и Едуард отидоха на паркинга, за да преместят мустанга по-близо до пристана.

Докато вървяхме, обгърнах с ръка раменете на Каролин, а тя обви ръка около кръста ми.

— Вече не разговаряме много, татко — каза тя.

— Ти не си много вкъщи.

— Можем да говорим по телефона.

— Можем. И ще го направим.

След няколко секунди тя каза:

— Доста неща са се случили тук.

— Да, но нищо, за което да се тревожиш.

След няколко секунди попита: