Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Сянката на чинара [bg]
Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сянката на чинара [bg]

Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:

Публикуван преди 25 години, „Време да убиваш“ е един от най-известните романи в съвременната американска литература. Сега, в „Сянката на чинара“, Джон Гришам отново ни води в съдебната зала на Клантън, щата Мисисипи. Джейк Бриганс пак е въвлечен в ожесточен процес, който ще накара жителите на окръг Форд да се изправят пред собствените си расови предразсъдъци. Сет Хъбард умира от рак. Той е бял, богат, самотен и не вярва на никого. Преди да се обеси на стария чинар близо до дома си, Сет написва собственоръчно последното си завещание. Лишава децата и внуците си от наследство, оставя почти всичко — всъщност повече от двайсет милиона — на чернокожата си прислужница и така създава съдебен конфликт, който може да бъде сравнен единствено с процеса за убийство, воден от Джейк преди три години. Защо? Каква мрачна тайна се крие зад това привидно ирационално решение?
1 ... 134 135 136 137 138 139 140 141 142 ... 224
Перейти на страницу:

— Бихте ли предали и на баща си, че двамата със съпругата ми Ивлин му прощаваме за случилото се?

Порша закри устата си с ръка и в очите й бликнаха сълзи. Ростън пристъпи крачка напред и нежно я прегърна. После рязко се дръпна назад и повтори:

— Ние му прощаваме.

Той излезе от кантората без нито дума повече.

Двамата се взираха във вратата дълго след като той си тръгна. Бяха безмълвни, дълбоко развълнувани.

— Да затваряме и да се прибираме — каза накрая Джейк.

31

Усилията за легализиране на собственоръчно написаното от Сет Хъбард завещание продължиха и в неделя сутринта, макар че Джейк и екипът му нямаше откъде да знаят. Рандъл Клап бе пристигнал в град Дилуин, далече на юг в Джорджия, на десетина мили от границата с Флорида, и най-сетне бе открил чернокожата жена, която издирваше цяла седмица. Тя се казваше Джулина Кид, беше на трийсет и девет години, разведена и майка на две деца.

Пет години по-рано Джулина работела в голяма мебелна фабрика, близо до Томасвил, Джорджия. Била на трудов договор, печелела по петнайсет хиляди долара годишно и един ден с учудване узнала, че компанията е купена от безлична корпорация със седалище в Алабама. Скоро след това се появил и истинският собственик, някой си господин Хъбард, за да се запознаят.

Месец по-късно Джулина била уволнена. Една седмица след това тя подала оплакване за сексуален тормоз пред Комисията за равни възможности за труд. Оплакването било отхвърлено три седмици след подаването му. Адвокатът й във Валдоста не беше обсъдил делото с Клап. Твърдеше, че е изгубил връзка с Джулина и няма представа къде се намира тя.

Когато Клап я откри, жената живееше в общинско жилище с двете си деца тийнейджъри и по-малката си сестра и работеше на граждански договор за един петролен посредник. Отначало не прояви интерес да разговаря с непознатия бял мъж. На Клап обаче това му беше работата и той умееше да извлича информация. Предложи й двеста долара в брой и обяд в замяна на един час от времето й и откровени отговори на въпросите му.

Срещнаха се в едно крайпътно заведение и си поръчаха специалитета — печено пиле. Клап, отявлен расист, който никога не би се изкушил да преследва чернокожа жена, с мъка се владееше. Тази тук беше направо трепач — красива кожа с цвят на кафе с мъничко сметана, лешникови очи, които те пронизваха до сърцето, високи африкански скули, безукорни зъби, непринудена и изкусителна усмивка. Жената беше сдържана и веждите й бяха постоянно вдигнати, сякаш възприемаше подозрително всяка негова дума.

Той не й каза много, поне не отначало. Обясни, че е свързан с важно съдебно дело, една от страните по които е Сет Хъбард, и че му е известно за тяхното познанство. Да, ровел за мръсотия.

И тя му я предостави. Сет й се нахвърлил като осемнайсетгодишен моряк в отпуск на сушата. По онова време тя била на трийсет и четири години и приключвала мъчителен развод. Била ранима и се страхувала за бъдещето си. Не изпитвала интерес към шейсет и шест годишния бял богаташ, който вонял на пепелник, нищо че притежавал многобройни компании. Той обаче бил упорит и прекарвал много време във фабриката в Томасвил. Увеличил заплатата й чувствително и я преместил на бюро, по-близо до собствения си кабинет. Уволнил предишната си секретарка и назначил Джулина за свой „изпълнителен асистент“. Тя дори не умеела да пише на машина.

Сет притежавал две мебелни фабрики в Мексико и трябвало да ги посещава. Уредил паспорт за Джулина и я поканил да го придружи. Тя приела думите му по-скоро като изискване, отколкото като покана. Никога не била напускала страната и била леко заинтригувана от шанса да види свят, макар да съзнавала, че става дума за компромис.

— Надали Сет е бил първият бял мъж, който ви е преследвал — каза Клап.

Тя се подсмихна, поклати глава и отговори:

— Не е. Случва се.

Клап отново се постара да се овладее. Защо все още беше сама? И живееше в общински апартамент? Всяка жена с нейната външност и фигура, бяла или чернокожа, би могла да се възползва от природните си дадености и да ги превърне в много по-добър живот.

Първото й пътуване със самолет било до Мексико Сити. Настанили се в луксозен хотел, в две съседни стаи. Почукването на вратата, от което се опасявала, дошло още същата нощ, и тя отворила.

По-късно, докато лежала до него в леглото, се отвратила от стореното. Секс за пари. В онзи момент била най-обикновена проститутка. Прехапала език и веднага щом той изчезнал на следващия ден, взела такси до летището. Когато той се върнал след седмица, незабавно я уволнил и охраната я придружила на излизане от офиса. Наела адвокат, който обвинил Сет в сексуален тормоз, а собственият му адвокат бил ужасен от фактите. Бързо капитулирали и потърсили споразумение. Попазарили се и накрая Сет се съгласил да плати в брой сто двайсет и пет хиляди долара. Адвокатът й задържал двайсет и пет хиляди, а оттогава самата тя живеела с останалите пари. Не трябвало да разкрива уговорката пред никого, но какво толкова. Оттогава минали пет години.

1 ... 134 135 136 137 138 139 140 141 142 ... 224
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)