Гравитационна дъга [bg]

— Хей — провирайки се между краката на един стол, той извива глава, за да покрие физиономията на Додсън-Трък сред ореола на висяща лампа с абажур от ресни. — Можеш ли да вървиш?

Додсън-Трък предпазливо завърта очи надолу към Слотроп:

— Откровено казано, не съм сигурен дали мога да стоя прав…

Известно време двамата са заети с трудното дело по освобождаването на Слотроп от стола и съпроводеното със сериозни усложнения изправяне на крака, после определят местоположението на вратата и се прицелват съм нея… Със залитане и взаимно подпиране пробиват път през размахваща бутилки, облещена, раздърпана, ревяща, бледолика и стискащата се за корема тълпа, и сред гъвкавата парфюмирана женска публика около изхода, всички очарователно развеселени, декомпресионен шлюз за външната страна.

— Егати! — Такива залези вече много рядко можеш да видиш, пустинни залези от ХІХ век, отделни екземпляри от тях изобразени приблизително достоверно на платно, пейзажи на американския Запад от художници, за които никой не е чувал, когато земята все още е била свободна и очите невинни, а присъствието на Създателя много по-осезаемо. Високо и самотно прогърмява тук и сега над Средиземноморието този анахронизъм в праисторическо червено, в жълто по-чисто от където и да е днес, чистота, която призовава да бъде изпоцапана и осквернена… естествено Империята се е придвижила на запад, накъде да тръгне, ако не към тези девствени залези, за да проникне в тях и да ги омърси?

Ала там на хоризонта, кои са онези посетители застанали близо до излъсканата до блясък периферия на света… фигури в дълги одеяния — наблюдавани от такова разстояние изглеждат високи може би двеста километра — лицата им безметежни, непричастни, като на Буда, приведени над морето, безстрастни, всъщност съвсем като Ангела надвиснал над Любек при въздушното нападение на Цветница, дошъл в онзи ден не да разрушава или защитава, а да бъде свидетел на играта на съблазняване. Това бе предпоследната стъпка предприета от Лондон преди неговото смирение, преди любовната връзка, която щеше накрая да го доведе до възпалението и нашарването с белези от опустошителния сифилис, отбелязани на картата на Роджър Мексико, непроявена в тази любов между града и нощния развратник Лорд Смърт… защото изпращането на кралските ВВС на внушаваща ужас бомбардировка на гражданския Любек бе равносилно на безпогрешно настойчив поглед, призоваващ наеби ме по-скоро, покана за сипещите се с безмилостен вой ракети, А4, които така и така щяха да бъдат изстреляни, е, в случая малко по-рано…