![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
Чу се приглушен шепот. След това дузина гласове проговориха в нестроен хор:
— Кръвта им крещи за справедливост.
— Съгласен съм — каза Варг с много твърд глас. — Какво казва мъдростта на заклинателите на кръв за формата на тази справедливост?
Последва поредната бърза и неясна дискусия. Накрая дойде и хоровия отговор:
— Кръв за кръв, живот за живот, смърт за смърт.
Варг нетърпеливо размаха опашка.
— А ако не го направя?
Този път всички отговориха хорово.
— Ще призовем създателите, ще призовем воините, ще призовем друга сила, която да ни поведе.
— Тогава нека майстор Храл излезе, за да види как го правя!
В палатката настъпи дълго мълчание.
Тави вдигна вежди и погледна Варг. Големият каним изглеждаше изпълнен с решимост.
— Майстор Храл говори от името на призователите на кръв и на създателите! Така поне ме уверяваше той в продължение на много месеци! Нека да излезе!
Отново мълчание.
— Тогава нека излезе някой с чест и опит, за да стане свидетел! Нека излезе майстор Марок!
Още преди Варг да довърши, входът на палатката се разтвори и се появи висок възрастен каним. Носеше наметало, направено от парчета хитин, а деформиран хитинов череп на вордски воин му служеше за качулка. Още хитинови плочки покриваха торса и краката му. Козината му беше като тази на Варг, абсолютно черна, макар че и двете му предмишници бяха толкова гъсто покрити с припокриващи се белези, че там не растеше почти никаква козина. На гърдите си носеше торба. Каишката й беше изтъкана от нещо, което приличаше на краката на много восъчни паяци. Чантата му също беше от черен хитинов череп от някаква вордска форма, която Тави не беше виждал досега — но вместо кръв, в нея имаше множество свитъци и нещо като флейта, издълбана от кост. Старият каним също така имаше чифт кинжали отстрани на колана си. Костните им дръжки изглеждаха стари и много употребявани.
— Майстор Марок — изръмжа Варг.
Той съвсем леко оголи гърлото си — канимската версия на поклон. Марок върна жеста само с един нюанс по-дълбоко, признавайки лидерството на Варг, но не и превъзходството му.
— Варг — отвърна Марок. — Никой ли още не те е убил?
— Можеш да опиташ късмета си — отговори Варг. — Призователите на кръв ви позволиха да говорите вместо тях?
— Всички те се страхуват, че ако някой от тях отиде да се срещне с главата на глутницата, Храл ще ги убие, когато се върне.
— Храл — каза Варг с насмешка в гласа.
— Или някой друг — Марок погледна Тави. — Това ли е демонът Тавар?
Ушите на Варг потрепнаха в потвърждение.
— Гадара, това е Марок. Уважавам го.
Тави вдигна вежди и поздрави Марок с канимски поклон, който бе върнат в точно същата степен. Старият каним го наблюдаваше с присвити очи.
— Ти уби двама от моите хора — каза Марок.
— Убил съм много повече — отговори Тави. — Но ако имате предвид двамата фалшиви пратеници, които ме нападнаха в моята палатка, тогава да. Аз убих единия, а войник под мое командване уби втория.
— Палатката беше на Тавар — каза Варг. — Той не е търсил създателите, за да ги убие. Те се нарушили закона на дома му.
Марок изръмжа:
— Кодексът казва, че трябва да се пролее кръв, ако външен убие един от нас, независимо от обстоятелствата.
— Външен — натърти Варг. — Той е гадара.
Марок спря замислен поглед на Варг. И с много по-спокоен и тих глас промърмори:
— Това може да свърши работа. Ако успеем да се придържаме към него.
Тави последва примера на Марок и също понижи глас.
— Варг. Ако Ларарл беше направил това, което направих аз, какъв би бил правилният отговор?
Варг изръмжа.
— Мои хора на негова територия? Просто се е защитил. Те щяха да са виновни, а не Ларарл. Въпреки че при тези обстоятелства бих го сметнал за абсурдно и разточително, тъй като Ларарл най-вероятно щеше да се справи с тях, без да убие нито един от двамата.
Тави направи гримаса.
— Не го исках. Бяхме само двама. Всеки от нас се опитваше да се справи с противника срещу себе си, за да помогне по-бързо на другия. Бих предпочел да ги имам живи и да ги разпитам, за да разбера кой ги е изпратил.
Марок изсумтя и погледна Варг.
— Вярваш ли му?
— Той е мой гадара, Марок.
Старият каним леко наклони глава в знак на признание.