Фурията на Първия лорд [bg]

— Интересно — отново каза Марок.

Варг се замисли за момент.

— Мисля, че в кодекса няма нищо, което да противоречи на това.

— В кодекса няма — каза Марк, — но това ще създаде опасен прецедент. Други ще могат да убиват и също да избягват последствията.

Тави оголи зъби.

— Не и ако кръвопускането бъде извършвано от страната на пострадалия.

Марок издаде рязък лаещ звук, канимският еквивалент на смях. Челюстта на Варг се разтвори в усмивка.

— Да. Това може да стане обичай — той наклони глава и внимателно погледна Тави.

— Ще ми се доверите ли с нож в ръка, гадара?

— Ако нещо се случи с мен, твоите хора са свършени — спокойно отвърна Тави. — Ще убием всички. Или вордът ще убие всички. И ние никога повече няма да имаме подобна възможност да изградим взаимно уважение.

Докато Тави говореше, Варг наблюдаваше Марок. След това разтвори едната си лапа с дланта нагоре, сякаш току-що бе доказал нещо на по-възрастния каним.

Марок бавно кимна.

— Като наблюдател, изпратен от призователите на кръв, ще считам това плащане като израз на уважение и обезщетение — и ще се погрижа създателите да знаят, че се прави в съответствие с кодекса. Изчакайте тук.

Марок се върна в черната палатка. Когато отново излезе, държеше нещо, което за един каним би трябвало да представлява малко шишенце, направено от някаква кост. За Тави изглеждаше почти с размерите на походна манерка. Марок подаде шишенцето на Варг.

Варг го пое, този път с по-дълбок поклон, обръщайки ролите при отдаване на уважение към Марок. Старият каним каза:

— От лявата ръка.

Тави мислено се подготви, докато издърпваше ръкава на туниката си над лакътя и протягаше ръка към Варг. Майсторът на войната извади кинжала си — алеранският гладиус, който някога принадлежеше на Тави. Варг го носеше в случаи, когато се нуждаеше от остър нож. С бързо, уверено движение той направи дълъг, плитък разрез по предмишницата на Тави, по диагонал. Тави стисна зъби, но по никакъв друг начин не реагира на болката от нараняването. Той отпусна ръка и Варг се наведе, за да постави шишенцето под върховете на пръстите му и да улови стичащата се кръв. Съдът бавно започна да се пълни.

Входът на черната палатка отново се отвори и оттам се появи едър каним в роба с бледа кожа, зъбите му бяха оголени, а ушите — присвити.

— Марок — изръмжа канимът. — Прекратете тази търговия с врага!

— Нхар — каза Марок, — върнете се в палатката.

Нхар се втурна към Марок, кипящ от ярост.

— Не можете да правите това! Не можете да ни обвързвате с тези същества! Не можете така да позорите живота на падналите!

Марок вдигна поглед към другия шаман и каза:

— Как се казваха, Нхар?

Другият каним трепна изненадано.