Катерина де Медичи [bg]

Високият се засуети с дрехите. Рязко движение с хълбоците и тъмните силуети отново се сляха в един с много крайници. Приведеният мъж се вкопчи в живия плет и извика от сладостна болка; партньорът му запуши устата му с длан. Редно бе да ги оставя на страстта им, ала изгарях от любопитство. Отвън любовната им игра не изглеждаше по-различна, отколкото между мъж и жена. Следваха същия ритъм – раван, тръс и след него главоломен галоп. Накрая ездачът стисна хълбоците на жребеца си, изви се назад с лице, обърнато към луната, и нададе дрезгав възглас. Отдръпна се с омекнали колене, а възлюбеният му се изправи и закри очи с длани.

Високият го прегърна и му заговори нежно, докато го успокои. Разделиха се с целувка и тръгнаха обратно към сградата.

По-дребният мъж приближи и аз се отдръпнах в сенките, факлите до входа озариха лицето му – фините черти, гладко избръснатото лице с трапчинка върху брадичката. Линеройе докосна с ръка главата си, осъзна, че е забравил шапката, и се върна тичешком до живия плет да я вземе.

По-високият продължи напред. Мина край факлите и аз видях ясно лицето му с дългия, прав нос и черните очи, сияйни като диамантите в ушите му.

Моят Едуар, скъпият ми син. Не изпитах възмущение, а само тъга, че кралският род Валоа е на път да загине.

Часове преди зазоряване гърлен рев ме накара да скоча от леглото. Мадам Жонди също го чу и дотича от дрешника. Крясъците приближиха и не след дълго познах гласа на краля.

– Кучка! Развратница! Как дръзна да ме предадеш?

Последва глух удар и в коридора отекнаха женски писъци. Надникнах през вратата на преддверието и видях Шарл, по долна риза и копринени гамаши. Стискаше Марго за лакътя и щом отворих вратата по-широко, я запокити към мен.

– Върви при майка си, курво! – изкрещя той. – Кажи ѝ как ни посрами!

Марго падна на колене и ме сграбчи за ръцете. Носеше само памучна нощница, а косата ѝ се стелеше върху гърба на необуздани вълни.

– Той наистина е полудял, мамо! Помогнете ми!

Пригладих тъмния кичур коса, спуснал се пред лицето ѝ, и видях, че рамото на нощницата ѝ е разкъсано и разгалва червена, подута кожа, върху която личат белези от зъбите на сина ми.

– Наранили сте я! – изпепелих го с поглед.

– Кажи ѝ защо! – заповяда той на сестра си и я удари по тила, след като не последва отговор. – Кажи ѝ защо!

Тя проплака. Вдишах длан пред лицето на Шарл да го усмиря.

– Спрете!

Марго скри лице в шепите си и се разплака неудържимо.

– Той ме шпионира, мамо. Следи ме в леглото!

– Защото си блудница! – изрева Шарл. – Защото в леглото ти имаше мъж и ти развратничеше с него.

Той сграбчи косата над врата на Марго и отметна главата ѝ назад. С мълниеносна бързина измъкна тънък, блестящ предмет от колана си. Очите му искряха със същата нечовешка светлина както след лова, когато червата на заека висяха между зъбите му.