Островът на скъпоценностите

— Да, тя е моя жена.

— Я гледай! — възкликна графът. — Ти откъде си?

— От Фалум.

— Как се казваш?

— Хартман.

— Съвпада! Хер фон Уле, моля да ме извините! Аз ще дойда по-късно, защото имам да поговоря още едно-друго с този мъж.

Уле тръгна, а графът се обърна отново към Хартман.

— Знаеш ли защо не можеш да останеш и защо не се е намерил никой, който да пожелае да те вземе на кораба си?

— Защото съм твърде слаб.

— Не, а защото идваш от дранголника.

— Хер!

— Не отричай! Но бъди спокоен! Аз не ти отправям упреци. Отгатнах ли?

— Да. — отговори мъжът колебливо.

— Мислиш ли, че майорът или жена ти ще те подпомогнат?

— Смея да се надявам. Тя трябва да ме приеме или да ме последва към Зюдерланд. В Норланд аз няма да намеря препитание.

— Познаваш ли ме?

— Не.

— Но навремето ние във Фалум сме се виждали.

— Възможно е. Там много курортисти се разхождаха с моята лодка.

— Аз съм плавал не само с теб, но и със сина ти.

— Той ми беше само заварен син.

— Да, синът на някакъв моряк. Аз даже се сблъсках с него.

— А-ха! — възкликна Хартман, ставайки внимателен.

— И за това трябваше да се явя пред съда…

— Вие сте…!

— И бях показан въпреки общественото си положение, което всъщност би трябвало да ме закриля срещу подобно отнасяне.

— Хер, сега и аз знам кой сте!

— Тихо! Нека не назоваваме тук имена! Но аз бих желал да ти помогна. В Хелбигсдорф ти навярно няма да намериш това, което търсиш.

— Вероятно.

— Аз може би съм в състояние да се погрижа за теб.

— Хер, де да е вярно това!

— То е вярно. Аз ще те придружа сега донякъде и ще те чакам пред Хелбигсдорф. Ти ще се върнеш при мен и ще ми кажеш какъв резултат е дало посещението ти. После ще видим какво може да се направи. Съгласен ли си?

— На драго сърце.

— Но за мен няма да споменаваш нито дума!

— Няма и една сричка да кажа.

Те се насочиха към селото. Когато съгледаха замъка, графът спря.

— Това е Хелбигсдорф. Сега продължи сам! Аз ще те чакам тук.

— Аз при всеки случай ще се върна, господарю.

— Ако не ме завариш тук, то е необходимо само да свирнеш. Та нали може да се наложи да се скрия.

Хартман продължи нататък. При входа на замъка се натъкна на един слуга.

— Това ли е замъкът Хелбигсдорф? — попита.

— Да — отвърна онзи. — Каква работа имаш ти в замъка?

— За това няма какво да питаш!

И мина покрай слисания слуга в двора на замъка. Там веднага се запъти към входа и понеже тук никой не се мерна, се изкачи по стълбите. Горе Кунц тъкмо излезе от стаята на майора.

— Какво искаш?

— Искам да говоря с икономката.

— С фрау Хартман? Какво ще дириш при нея?

— Това засяга само мен и нея.

— Той бил и грубиян. Измитай се!

— Кой се разправя тук? — извика един строг глас. Когато двамата се огледаха, майорът стоеше при тях.

— Този мъж прави спектакъл, хер майор! — отговори Кунц.