Островът на скъпоценностите
- Автор: Май Карл
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Островът на скъпоценностите». Краткое содержание книги:
— Говорете малко по-вежливо, инак ще бъдете изритан! Хер майорът заповяда да не ви давам повече достъп и ако въпреки всичко се веснете в чакалнята, хубавичко ще ви покажа вратата. Разбрано?
— Кунц! — извика Синята.
— Човече! — изкряка Пурпурната.
— Простако! — заохка Зелената.
— Простак ли съм аз, задето буквално изпълнявам нареждането на хер майора, след като този мъж е нападнал и задявал фройлайн Магда като някой подлец?
— Магда задявал? В качеството си на наш гост? Пфуй! — викна Цила.
Трите сестри се видяха жегнати в най-благородната си страна — любовта към Магда.
— Пфуй! — извика и Ванка.
— Пфуй! — заключи Фрея и трите се извърнаха, зарязвайки графа, за да побързат след отдалечаващия се слуга.
— Как й е додявал оня? — попита Синята.
— Искал нещо да й даде.
— Какво?
— Нещо, което вие и трите навярно още не сте получавали — една целувка!
— Възмутително! — извика Дългата.
— Ужасно! — разпали се Червената.
— Отвратително! — изплака Зелената, като плесна ръце. — И удало ли му се е пък?
— Не.
— Тя се е бранила?
— Здравата! Нашият Герд взел страната й.
— Герд? Че той изобщо не е тук!
— Хер лейтенантът преди малко пристигна и сега се намира при хер майора.
— Вярно ли? — възкликна Фрея зарадвана. — Тогава трябва веднага да го поздравим. Елате!…
Известно време след това едно купе се насочи в тръс от срещуположната страна право към замъка. Когато влезе в двора, от него слязоха четирима мъже — исполинът Бил Санфорд, Фридрих фон Голвиц, капитан Шуберт и кормчията Каравей. Един от ратаите притича.
— Хер майорът вкъщи ли е? — попита Фред.
— Да.
— Къде може да съобщи човек за себе си?
— Чакалнята се намира на първия етаж.
— Разпрегнете конете! Ние оставаме тук.
Четиримата пришълци пристъпиха в замъка и влязоха При Кунц.
— Хер майорът приема ли? — осведоми се Голвиц.
— Ще попитам. — Тогава очите му се спряха на Балдуин Шуберт. — А-а, бащата на нашия Герд! Бъдете най-сърдечно добре дошъл! Сигурно пак сте получил отпуск, а? Това ще зарадва майора. Но какви имена да му кажа за тези господа?
— Кажете му просто, че те са очакваните!
Кунц влезе в стаята на майора.
— Хер майор, отвън е капитан Шуберт с трима непознати господа. Те не назоваха имена. Трябва да доложа, бе били очакваните. Разбрано?
— Ах! Пусни ги да влязат!
Четиримата мъже се появиха. Капитанът се упъти към Хелбиг и му разтърси по моряшки маниер здравата ръката. После представи придружителите си. Когато приветствията отминаха, майорът покани гостите да се настанят. Сега той се обърна към фон Голвиц:
— Вие идвате значи, както ми писа Шуберт, по работата на вашия брат. Какво установихте?
— Нещо определено?
— Не, но намерихме следата му.
— Наистина ли?
— Да. В Съединените щати срещнахме неговия слуга и онова, което узнахме от него, ни кара да предполагаме, че Теодор, ако изобщо е още жив, трябва да се търси не в Америка, а в родината.
— В такъв случай излиза, че брат ви въобще не е напускал Европа?
— Да.
— Забележително! Къде всъщност са го видели последно?
— В Химелщайн.
— В крепостта Химелщайн, която принадлежи на Лудия граф?
— Да. Познавате ли собственика?
— И още как! Той ми е от по-рано познат и освен това само преди един час беше при мен.
— Ще бъде ли натрапчиво, ако попитам какво намерение го е довело насам?
— О, моля! Причината, поради която той всъщност беше тук, аз самият не знам. Той ми бе представен от един мой съсед.
— И вече не е тук?
— Не. Преди един час аз му посочих вратата.
— Посочил сте му вратата? Значи ви е оскърбил?
— Да. Държал се е непристойно спрямо моята дъщеря… — Майорът се прекъсна и замисли за миг. После рече, като една дяволита усмивка плъзна по чертите му: — Но тук има един, който може да ви даде най-добро разяснение по тази работа.
Той позвъни и заповяда на влезлия Кунц:
— Помоли хер лейтенанта да дойде!
След няколко минути Герд прекрачи прага. Майорът си придаде тържествена физиономия:
— Хер лейтенант, бих желал да ви представя тези господа.
Чертите на Герд изразиха удивление, когато бе заговорен така официално от своя приемен баща.
— Барон Фридрих фон Голвиц, неговият приятел Бил Санфорд, почетният боцман Каравей и…
Майорът не можа да доведе представянето докрай, защото Герд се обърна изненадано към Каравей и го запита: