Островът на скъпоценностите

— Защо не можеш ти да ми го съобщиш?

— Защото се отнася до самата мен.

Той спря шокиран и се вторачи в нея.

— До самата теб? А, да не би… не, та това е невъзможно!

Тя пламна до тила.

— Герд, не зная какво си мислиш.

— Мисля… Магда, ти да не… напускаш?

— Не, опазил Бог! Ама питай Кунц! Можеш да бъдеш спокоен!

Пребледнялото му лице сега отново възвърна цвета си.

— Значи е било само едно грубо посегателство! Ах, нека само посмее още веднъж! Тогава пък и по-здраво ще ступам тоя хубостник!

Бяха достигнали замъка. Той отведе Магда до нейната стая и отиде, после да навести майора. В коридора стоеше Кунц.

— Младият господар! — извика този зарадван и се завтече към него. — Добре дошъл в Хелбигсдорф, хер Герд! Ама май хич никой не ви е видял да идвате?

— Минах през парка.

— Аха! Забелязахте ли гостите?

— Да. Хер фон Уле и Лудия граф. Кунц, защо всъщност тоя се е домъкнал в Хелбигсдорф?

Кунц осведоми лейтенанта какво бе дочул с подслушване. Герд му разправи свадата си с графа и после запита:

— Майорът в стаята си ли е?

— Да.

Герд влезе. Майорът го посрещна като син.

— Я, ама ти си тук, Герд! Бъди ми добре дошъл!

Той му подаде ръка и го притисна към себе си.

— Помолих за отпуск, понеже ти ми писа, че трябвало да дойда — рече Герд.

— Колко дълго можеш да останеш?

— Получих разрешение за неопределен срок.

— Това е добре, защото ще се нуждаеш от по-дълго време.

— За какво?

— Днес очаквам още едно посещение, което ще ти бъде много приятно.

— От кого? Неколцина познати. Ще бъде изненада.

— Спада ли към посетителите и онзи, който току-що беше в градината?

— Не. Пристигането на графа беше изненада и за мен.

— Как така е дошъл към Хелбигсдорф?

— Навестил е хер фон Уле и се появи тук с него.

— Значи Лудия граф е твой гост?

— Да.

— А аз го оскърбих!

— Ти? По какъв начин?

Герд разказа. Майорът сбърчи чело.

— Ти си действал малко попресилено, ала все пак с право — рече. — Този човек не бива да се осмелява да задява Магда, като разчита на своя ранг! Днешното му държане е такова, че повече не мога да му позволя достъп. Аз ще му дам един урок, който ще е също така суров като твоя.

Той позвъни и слугата се яви.

— Кунц, графът е в парка. Иди да го потърсиш и му кажи, че аз вече не мога да го приема!

Старият прислужник се ухили с цялото см лице:

— Ще бъде предадено, хер майор, и сигурно нищо няма да бъде забравено! Разбрано?

Той тръгна. В градината срещна графа при трите сестри. Заговори го без предисловие.

— Чуйте!

— Какво-о? — запита графът, удивен от този неуважителен начин на изразяване, употребен спрямо него.

— Майн хер, майор Хелбиг нареди да ви кажа, че можете да си обирате крушите. Разбрано?

— Човече, ти се одързостяваш да говориш с този тон на един… на мен? Аз веднага ще се оплача на майора.