Островът на скъпоценностите

Той машинално напусна обичайната посока. Закрачи направо през ливадите и навлезе в парка, чрез който градината на замъка преминаваше в гората. Не беше вървял дълго сред дърветата, когато долови гласове. Бяха три женски и един мъжки. Той позна и четирите — принадлежаха на новия съсед и лелите. Герд не можеше да търпи тоя хер фон Уле и поради това избягваше да се среща с него. Свърна към малкия павилион, в който Магда обичаше да седи. Колко щастливи часове беше прекарал той там до нея!

Когато достигна полянката, от която се виждаше къщичката, забеляза, че Магда се намира тъкмо там. По същото време обаче от другата страна приближаваше някакъв мъж. Веднага щом го съгледа, тя се надигна, за да се отдалечи. Нейното бързо движение приличаше на бягство. Ето защо Герд отстъпи от покрайнините на младата горичка, за да разбере, скрит зад ствола на един дъб, причината, която караше момичето да избегне една среща с мъжа.

Онзи удвои крачки и настигна Магда тъкмо до мястото, където Герд преди туй бе стоял. Лейтенантът направи от изненада неволно движение. Той познаваше това лице, беше вече го виждал и незаличимо врязал в паметта си.

— Вие бягате от мен, майн фройлайн? — попита пришелецът, като улови Магда за ръката.

Тя я издърпа.

— Бягам? — усмихна се момичето гордо. — Какво ви дава основание за това предположение?

— Бързите крачки, с които понечихте да се отдалечите при моето приближаване.

— Знаете, че човек бяга само пред някой враг!

— Я гледай! Като ваш враг ли искате да ме окачествите?

— Така е.

— В такъв случай действително трябва да съм се подвел, защото надали има човек, чието сърце да изпитва така пламенно желанието да стане ваш приятел, както моето.

— Благодаря. Имам си вече достатъчно приятели.

— Човек никога не може да има прекалено много приятели.

— Напротив, майн хер, защото ако техният брой стане твърде значителен, може да се случи така, че те да му се явяват като досада.

— Ах, фройлайн, това е повече от откровено, това е… провинение спрямо куртоазията.

— Я стига! Останете си със здраве!

Тя поиска да се отвърне от него, ала оня я задържа здраво за ръката.

— Стой, току-тъй няма да ми се изплъзнете!

— Графе! Пуснете ръката ми!

Тези думи бяха заплашително изговорени и малката й десница гневно се сви, докато той държеше здраво обгърната нейната левица.

— Да пусна тази ръчица? — ухили се. — Вие сте най-красивото, най-прекрасното същество, което някога съм срещал, и когато имам сега този ангел до себе си, драговолно да се прокудя от неговата близост? Това е прекалено голямо изискване.

— Умолявам ви за втори път да освободите ръката ми!

— Аз я държа здраво.

— Добре тогава! Като не искате другояче!

Тя замахна светкавично с десницата и го удари толкова силно в лицето, че оня отстъпи назад и изтърва ръката й. В следващия миг обаче отново пристъпи към нея и обгърна талията й.

— Ах, ти, малко, сладко дяволче, ще ми заплатиш за това!

Момичето поиска да се отскубне от него, ала не му достигна сила. Онзи вече приближаваше устни за целувка, когато получи един удар по главата, под който залитна към земята.