Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Госпожо!
— Дали — продължи кралицата, като все повече и повече се оживяваше — англичаните не ви изпратиха с пламъците и картечния огън своя гняв? Този гняв е опасен за живота, нали? Но какво значение има това за вас? Вие сте невредим, вие сте силен и заради този гняв на неприятелите вие победихте, кралят ви поздрави, хвали ви и народът знае вашето име, обича вашето име.
— Е, добре, госпожо! — каза тихо Шарни, който със страх забеляза нарастващото оживление на Мария-Антоанета.
— До какво искам да стигна? — продължи тя. — Благословени да бъдат неприятелите, които ни обсипват с огън, с олово, с яростна вода; благословени да бъдат неприятелите, които заплашват само със смърт.
— Боже мой, госпожо! — възкликна Шарни. — Ваше величество няма неприятели. Има само змии за орела. Онова, което пълзи ниско, вкопчило се в земята, не пречи на тези, които летят в облаците.
— Господине — побърза да отговори кралицата, — вие сте се завърнали, както зная, жив и здрав от сраженията, излезли сте жив и здрав от бурята. Вие сте се оттеглили, тържествуващ и обичан, докато тези хора, които един неприятел, какъвто имаме ние, очерня с клеветническа злъч, да, тези хора ни най-малко не излагат на опасност живота си, а все повече затъват след всеки нов сблъсък. Те са свикнали да се превиват от страх да не срещнат, както ми се случи днес, двойно оскърбление — от приятели и от врагове, изразено в една-единствена нападка. Освен това, ако знаехте, господине, колко тежко е да бъдеш мразен.
Андре очакваше с тревога отговора на младия мъж. Тя се боеше той да не отговори със сърдечни, успокоителни думи, нещо, към което видимо го подтикваше кралицата. Но Шарни, напротив, избърса с кърпа челото си, потърси опора върху облегалката на креслото и пребледня. Кралицата го погледна и каза:
— Не е ли прекалено топло тук?
Госпожа Дьо ла Мот отвори с малката си ръка прозореца и дръпна енергично дръжката, както щеше да го направи някой силен мъж. Шарни пое с удоволствие въздух.
— Господинът е свикнал на морския вятър, ще се задуши в будоарите на Версай.
— Не е така, госпожо — отговори Шарни, — но имам едно задължение в два часа, освен ако Нейно величество не ми заповяда да остана…
— Не, господине — отвърна кралицата, — ние знаем какво значи заповед, нали, Андре?
После тя се обърна към Шарни и с леко обиден тон каза:
— Свободен сте, господине.
Шарни поздрави и изчезна зад завесата, сякаш наистина бързаше.
След няколко секунди от преддверието се чу стенание и шум от много хора. Кралицата се намираше близо до вратата — било случайно, било, че поиска да проследи с поглед Шарни, чието бързо оттегляне й се стори странно. Тя надигна завесата и нададе слаб вик, сякаш бе готова да се хвърли напред. Но Андре, която не я изпускаше от погледа си, застана между вратата и кралицата.
— О, госпожо!
Кралицата впери очи в Андре, която решително устоя на погледа й. Госпожа Дьо ла Мот надникна. Между кралицата и Андре имаше малко разстояние и тя успя да види, че господин Дьо Шарни е припаднал, а лакеите и пазачите му оказват помощ. Като видя, че госпожа Дьо ла Мот проявява любопитство, кралицата рязко затвори вратата. Но прекалено късно, госпожа Дьо ла Мот бе видяла всичко.
Мария-Антоанета присви вежди и замислено отиде да седне в креслото си. Обхваната бе от мрачна тревога, която настъпваше след всяко силно изживяване. Изглеждаше, че не усеща хората около себе си и че животът продължава.
Права и опряла се на стената, Андре не беше по-малко объркана от кралицата. И след кратко мълчание:
— Ето нещо, което ми се струва странно — подхвана изведнъж много високо кралицата, чиито думи накараха двете жени край нея да се стреснат, толкова неочаквани бяха те. — Господин Дьо Шарни, изглежда, че се съмнява още…
— В какво се съмнява? — попита Андре.
— Ами в моето присъствие в замъка през нощта на бала.
— О, госпожо!
— Нали, графиньо, нали имам право — попита кралицата, — да мисля, че господин Дьо Шарни се съмнява още?
— Въпреки това, което каза кралят? О, невъзможно е, госпожо — отвърна Андре.
— Може да помислят, че кралят ми е помогнал от честолюбие. Да, господин Шарни не вярва, той не вярва! Лесно е да се разбере.
Андре прехапа устните си.
— Брат ми не е толкова недоверчив, колкото господин Дьо Шарни — каза Андре. — Той, тъкмо той изглеждаше убеден.
— О, това щеше да е лошо — каза кралицата, която изобщо не бе чула отговора на Андре. — В такъв случай младият мъж едва ли има справедливо и чисто сърце, както си мислех.