Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
Оттогава почти всеки ден бях разсъждавала върху това по един или друг начин. Добро и зло… Това бяха Мамеха и Хацумомо; осиновяването ми и станалото причина за него мидзуаге; и, разбира се, председателят и Нобу. Това не значи, че мразех Нобу. Тъкмо обратното. Но да стана негова любовница, означаваше да прережа завинаги пътя си към председателя.
Майка, изглежда, забеляза, че думите й ме шокираха — така или иначе, не остана доволна от реакцията ми. Но преди да успее да каже нещо, чухме в коридора шум, сякаш някой се опитваше да сдържи смеха си, и след миг на вратата се появи Хацумомо. Държеше паница с ориз — много невъзпитано от нейна страна, защото не бе редно да я взима от масата и да я разнася. Тя преглътна, разсмя се и каза:
— Госпожо! Опитвате се да ме накарате да се задавя ли? — Очевидно, докато обядваше, беше подслушвала разговора ни. — И така, знаменитата Саюри ще има за свой данна Нобу Тошикадзу. Не е ли страхотно мило!
— Ако си дошла да кажеш нещо полезно, казвай — извика Майка.
— Да, ще кажа нещо полезно — заяви тържествено Хацумомо, влезе и седна на масата. — Саюри сан, може би не си даваш сметка, но едно от нещата, които се случват между гейша и нейния данна, може да доведе до бременност, разбираш ли? А един мъж се разстройва ужасно, ако любовницата му роди от друг. Твоят случай е особен и трябва да си особено внимателна, защото Нобу веднага ще разбере, че детето едва ли е негово, ако се окаже с две ръце като всички нас.
Хацумомо си мислеше, че шегата й е много забавна.
— Може би трябва да си отрежеш едната ръка, Хацумомо, ако това ще те направи толкова преуспяваща, колкото е Нобу — каза Майка.
— А още по-добре, ако съм с лице като това нещо тук — отвърна с усмивка Хацумомо и вдигна паницата си, за да видим съдържанието й. Ядеше ориз, смесен с червени зърна адзуки, който по някакъв болезнен начин напомняше покрито с пришки лице.
Денят напредваше и аз започнах да усещам замайване и странно жужене в главата, тъй че не след дълго се отправих към дома на Мамеха да поговоря с нея. Седях на масата, отпивайки от изстудения ечемичен чай — беше по време на летните горещини, — и се опитвах да не издам чувствата си. Да стигна до председателя бе единствената надежда, мотивирала ме през цялото ми обучение. Ако животът ми нямаше да е нищо повече от Нобу, танцовите рецитали вечер след вечер в Гион, не разбирах защо се бях борила толкова.
Мамеха бе чакала вече твърде дълго да разбере за какво съм дошла, но когато оставих чашата с чай на масата, се боях, че гласът ми ще секне, ако заговоря. Откраднах си още няколко минути, за да се успокоя, и после най-сетне преглътнах и успях да кажа:
— Майка ми каза, че след по-малко от месец има вероятност да имам данна.
— Да, знам. И той ще е Нобу Тошикадзу.
Вече се бях така концентрирала върху усилието да не заплача, че не можех да кажа нито дума повече.
— Нобу е добър човек — продължи Мамеха. — И е много привързан към теб.
— Да, но, Мамеха сан… Не знам как да го кажа… Никога не си го бях представяла!
— Какво искаш да кажеш? Нобу сан винаги се е отнася, добре с теб.
— Но, Мамеха сан, аз не искам доброта!
— Така ли? Мислех, че всички искаме доброта. Може би се опитваш да кажеш, че желаеш нещо повече от доброта. Но не си в правото си да молиш за това.
Мамеха беше, разбира се, напълно права. При тези й думи сълзите просто пробиха крехката стена, която едва го удържаше, и с ужасно чувство за срам аз се захлупих на масата и ги оставих да изтекат до последната капка. Мамех изчака да се успокоя и едва тогава продължи:
— Какво очакваш, Саюри?
— Нещо по-различно!
— Разбирам, че може би Нобу сан ти е малко неприятен за гледане. Но…
— Мамеха сан, не е това. Нобу сан е добър човек, както сама казахте. Но просто…
— Просто искаш съдбата ти да е като на Шидзуе. Това ли било?
Макар да не беше особено известна гейша, всеки смяташе Шидзуе за най-щастливата жена в Гион. От трийсет години тя бе любовница на един аптекар. Той не беше богат, а тя не беше красавица, но можехте да търсите из цяло Киото и да не откриете двама души, които така да се наслаждават взаимно един от друг като тях двамата. Както обикновено, Мамеха бе по-близо до истината, отколкото ми се искаше да призная.
— Ти си на осемнайсет години, Саюри — продължи тя. — Нито ти, нито аз знаем каква е съдбата ти. Може никога да не узнаеш! Съдбата невинаги е като увеселение в края на вечерта. Понякога тя не е нищо повече от ежедневна борба за оцеляване.