Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
— Но, Мамеха сан, колко е жестоко!
— Да, жестоко е! Но никой от нас не може да избяга от съдбата си.
— Моля ви, не става дума за бягане от съдбата или нещо подобно. Нобу сан е добър човек, точно както казвате. Знам, че трябва да съм благодарна за интереса му към мен, но… има толкова много неща, за които съм мечтала.
— И се боиш, че ако веднъж Нобу те докосне, те ще престанат да съществуват, така ли? Какъв предполагаше, че ще е животът ти като гейша, Саюри? Ние не ставаме гейши, за да ни е приятен животът. Ставаме гейши, защото нямаме друг избор.
— О, Мамеха сан… моля ви… нима съм била наистина толкова глупава, че да държа живи надеждите, че може би някой ден…
— Момичетата очакват какви ли не глупави неща, Саюри. Надеждите са като украшенията за коса. Момичетата искат да носят прекалено много такива украшения. А остареят ли, изглеждат смешни дори само с едно в косата.
Бях решена за нищо на света да не губя отново контрол над чувствата си. И успях да сдържа всичките си сълзи, с изключение само на няколко, които се отцедиха от очите ми като сок от дърво.
— Мамеха сан — изрекох, — изпитвате ли… силни чувства към барона?
— Баронът винаги е бил добър данна за мен.
— Да, това, разбира се, е така, но изпитвате ли чувства към него като към мъж? Някои гейши, искам да кажа, наистина обичат своя данна, нали?
— Връзката ни с барона е удобна за него и полезна за мен. Ако в отношенията ни имаше оттенък на страст… ами страстта може бързо да се превърне в ревност или дори омраза. В никакъв случай не мога да си позволя лукса да имам до себе си свадлив мъж. Години наред съм се борила да си създам свое собствено място в Гион, но ако някой властен мъж реши да ме унищожи, ще успее! Ако искаш да имаш успех, Саюри, трябва да си сигурна, че чувствата на мъжете са винаги под твой контрол. Понякога баронът може да е труден за общуване, но има много пари и не се бои да ги харчи. И за щастие не иска деца. Нобу със сигурност ще е предизвикателство за теб. И няма да се изненадам, ако очаква повече от теб, отколкото баронът от мен.
— Но, Мамеха сан, ами вашите чувства? Не е ли имало, искам да кажа, някой мъж…
Исках да попитам дали някога някой мъж не е събуждал страстта й, но видях, че ако допреди малко раздразнението й бе едва напъпило, то сега бе вече напълно разцъфнало. Тя се изпъна с ръце в скута. Мисля, че се канеше да ме смъмри, но аз побързах да се извиня за грубостта и тя отново се отпусна.
— Ти и Нобу имате ен, Саюри, и ти не можеш да я избегнеш.
Дори тогава съзнавах, че има право. Ен е доживотна кармична връзка. Днес много хора, изглежда, вярват, че животът им е изцяло въпрос на избор, но по мое време ние гледахме на себе си като на късове глина, по които завинаги остават следите от пръстите на всеки докоснал ги. Докосването на Нобу бе оставило най-дълбока следа у мен. Никой не бе в състояние да ми каже дали той ще е окончателната ми съдба, но винаги бях усещала връзката помежду ни. Нобу щеше непременно да присъства някъде в пейзажа на моя живот. Но значеше ли това, че от всички уроци, които щях да науча, най-трудните все още предстояха? Трябваше ли да скрия всяка своя надежда така, че никой да не я види повече; и самата аз да не я видя никога повече?
— Прибери се вкъщи, Саюри, и се приготви за предстоящата вечер. Няма по-добро средство да преодолееш разочарованието от работата.
Вдигнах поглед към нея с намерението да отправя една последна молба, но когато видях израза на лицето й, мигом се разколебах. Не мога да кажа за какво мислеше, но изглеждаше така, сякаш се взира в нищото. Лицето й бе все така съвършено овално, но в ъгълчетата на очите и устата й напрежението бе изписало леки бръчки. Тя въздъхна тежко и погледна надолу към чашката си, а в погледа й имаше горчивина.
Една жена, която живее в огромна къща, може да се гордее с всички свои прекрасни вещи, но в мига, щом чуе пращенето на огъня, решава светкавично кои са няколкото от тях, които най-много цени. През дните след нашия разговор с Мамеха усещах с всичките си сетива, че животът ми изгаря край мен, но макар да се мъчех да открия дори едно-едничко нещо, което да има значение за мен, след като Нобу стане мой данна, със съжаление трябва да призная, че опитите ми завършваха с неуспех. Една вечер, както седях на колене край маса в чайната „Ичирики“ и се опитвах да не мисля прекалено много за това колко съм нещастна, изведнъж се почувствах като загубило се в снежна гора дете. А когато огледах побелелите мъже, които забавлявах, те до такава степен ми заприличаха на покрити със сняг дървета, че за един ужасяващ миг ми се стори, че съм единственото живо същество на света.