Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— Не е точно така — мрачно рече Морисън. — Червените телца се постоянно се подменят. Но невроните — не.
Конев ги прекъсна със силен глас, като че гореше от нетърпение да прекъсне безполезния разговор.
— Аркадий, спри! Трябва отново да определим позицията си.
Всички на кораба замълчаха, като че ли разговорите биха могли да попречат на измерванията извършвани в Пещерата или да разсеят хората, които ги правят.
Накрая Дежньов прошепна резултатите на Конев, който каза:
— Поискай потвърждение, Аркадий. Убеди се, че си ги разбрал правилно.
Морисън разкопча колана си. Все още беше практически безтегловен, но определено се чувстваше по-тежък, отколкото през престоя им в клетката. Внимателно се издърпа нагоре, така че да може да наблюдава церебрографа над рамото на Конев.
Виждаха се две червени точки, съединени с тънка червена линия. Картата на дисплея се сгъсти малко, точките се приближиха, след това отново се увеличи, но в друга посока.
Пръстите на Конев работеха бързо по клавиатурата. Картата стана двойна и неразбираема, но Морисън знаеше, че Конев разполага с устройство, което може да я представи стереоскопично, придавайки й трето измерение.
Конев остави устройството и заяви:
— Наталия, този път шанса е на наша страна. Където и да се намираме и накъдето и да се движим, рано или късно бихме срещнали някоя малка вена. Но в случая сме на прав път. Не сме много далеч и ще я достигнем под такъв ъгъл, че ще можем да навлезем в нея.
Вътрешно Морисън изпусна въздишка на облекчение, но не можа да се стърпи и каза:
— А какво щяхте да направите, ако шанса беше поставил вената много далеч?
— Тогава — студено отвърна Конев — щях да накарам Дежньов да разглоби радиото и да завие към нея.
Дежньов обаче се обърна към Морисън, направи гримаса на несъгласие и безмълвно каза:
— Нямаме достатъчно енергия.
— Карай напред, Аркадий — заповедно се намеси Боранова — и влез във вената.
— Картата на Юрий е вярна — заяви Дежньов след няколко минути, — за което не бих се обзаложил с голям ентусиазъм. Вената е точно пред нас.
Морисън зяпна извиваща стена, която се стопяваше от погледа му нагоре и надолу, създавайки само неясно впечатление, че има плочеста структура. Морисън неспокойно си помисли, че кораба може и да не успее да се помести в нея.
76.
— София — попита Боранова, — би ли могла да придадеш на кораба някаква електрическа характеристика, която да ни помогне да влезем във вената?
Калинина не изглеждаше много сигурна.
— Едва ли, Наталия — каза Морисън. — Може би отделните клетки все още не са напълно мъртви, но организацията в тях вече е разрушена. Едва ли някоя клетка в тялото би ни приела посредством пиноцитоза или какъвто и да е друг начин.
— В такъв случай какво да правя? — каза нещастно Дежньов. — Да си пробия път със сила?
— Разбира се — потвърди Конев. — Притисни кораба към стената. Малка част от нея ще се миниатюризира и ще можеш да се вмъкнеш. Няма да е необходимо да използваш прекалено двигателите.
— А-ха! — възкликна Дежньов — Говори експерта. Вената ще се миниатюризира и ще се разпадне с цената на енергия от нашето поле, повече енергия, отколкото ако си пробием път с моторите.
— Аркадий — намеси се Боранова, — не се гневи. Сега не му е времето. Употреби умерено двигателите и използвай първото отслабване на стената на вената от миниатюризацията, и се вмъкни. Използването на двете техники ще изразходи по-малко енергия, отколкото всяка от тях поотделно.
— Можем да се надяваме — каза Дежньов, — но казването не означава, че ще стане. Веднъж, когато бях малък, баща ми каза: „Жаркото признание, синко, не е гаранция за истината.“ Каза ми го, когато най-сериозно се заклех, че не съм счупил лулата му. Попита ме дали разбирам, какво ми казва. Отвърнах, че не разбирам и той ми го обясни подробно. След това ме натупа.
— Да, Аркадий — кимна Боранова, — но сега тръгвай.
— Няма да наводниш мозъка с кръв — каза Конев. — Сега, след като Шапиров е мъртъв, не би имало значение, но, така или иначе, кръвта вече не се движи. Практически нищо няма да изтече.
— Хм — рече Дежньов, — това поражда интересен въпрос. При нормални условия, след като влезем във вената, кръвния поток би ни понесъл в определена посока. Щом кръвта не тече ще трябва да използвам двигателите, но в каква посока?
— Щом веднъж проникнем във вената — спокойно обясни Конев, — ще завиеш надясно. Така казва церебрографът ми.