Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

На следващото съвещание на екипажа новината й беше посрещната мрачно. Дори когато обясни, че „Стрийкър“ няма нищо общо с трагичната гибел на Многоизмерния свят, доктор Баскин изглеждаше по-загрижена за бъдещето.

— Значи твърдиш, че всички тези катаклизми са естествен резултат от разширяването на вселената, така ли?

— Точно така — потвърди Сара. — Пространствено-времевата тъкан — включително самият илем — се разпъва, отслабва и накрая достига точка на разкъсване. Пространствените граници рязко се нарушават и пренареждат. Малко като подземно налягане по време на земетресение. Така наречените „нишки“ или цепнатини в първоначалната матрица могат да се свият и превръщат точките на прехвърляне в безполезни въртопи, като изолират цели сектори, квадранти и дори галактики.

По-възрастната жена поклати глава.

— Разширяването на космоса продължава вече шестнайсет милиарда години. Защо всичко това трябва толкова внезапно да стане точно сега?

В този момент се намеси Ние.

— Елементарният отговор на вашия въпрос е, че всичко това… не е безпрецедентно.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че такива неща са се случвали и преди. Нека илюстрирам думите си, като те попитам нещо, доктор Баскин. Този символ означава ли нещо за теб?

Пред очите на Сара над заседателната маса се появи образ — сложна форма с тринайсет спирални лъча и четири овала един върху друг.

Джилиън премигна. После кисело сви устни.

— Много добре знаеш, че означава. Том го откри гравиран по онези странни кораби, които открихме в Плиткия куп… така нареченият „Призрачен флот“, който още от първия миг ни донесе само беди.

Ние любезно наклони фунията си от усукани линии и продължи:

— В такъв случай със сигурност си спомняш вероятността, която обсъждахме — Призрачният флот да представлява пратеничество на съвсем друга цивилизация. Съвършено различна от нашите пет свързани галактики. Навярно експедиция, пресякла стотици мегапарсеци, за да стигне при нас от друг възел на живот.

Компютърът изчака Джилиън да кимне.

— Е, сега мога да отхвърля това предположение. То не е вярно. Тези кораби по-скоро идват от нашето минало… когато цивилизацията ни се е състояла от повече от пет галактики.

Покрай едната стена на заседателната зала минаваше пълна с вода тръба. Вътре Акеакемай удари с широката си опашка и вдигна около лъскавото си сиво тяло буря от мехурчета. След като лейтенант Тш'т бе поставена под арест, той беше най-старшият делфин на борда — чест, която очевидно го правеше нервен.

— Повече? Искаш да кажеш, че някога е имало с-с-седемнайсет галактики, така ли?

— Седемнайсет, да. Четири от елипсовиден тип и тринайсет спирали. По-късно обаче — архивите не посочват точно кога — изглежда са останали единайсет… после седем… и накрая онези пет, които познаваме днес.