Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Джондалар сбърчи чело. Не искаше да я обиди, но никак не беше сигурен, че иска този амулет на тотем от Клана.
— Мисля, че трябва да вземеш едно камъче от гроба на брат си. То ще съдържа парченце от неговия дух, което ще можеш да го отнесеш на твоя народ.
Той я гледаше смаяно с дълбоко врязани в челото бръчки. Изведнъж чертите на лицето му се отпуснаха. Ами разбира се! Това може да помогне на Зеландони да намери духа като изпадне в духовен транс. Може би тотемите на Клана имаха повече сила, отколкото той предполагаше, в края на краищата, нали Дони е създателката на духовете на всички животни?
— Айла, ти винаги знаеш какво трябва да се прави! Как си научила толкова много там, където си расла? Да, ще взема торбичката и ще сложа в нея камъче от гроба на Тонолан — каза той.
Погледна разпиления, едва закрепен трошляк, свлякъл по стената под напора на същите сили, които бяха отцепили каменните плочи и блокове от стръмните стени на Каньона. Изведнъж едно камъче, поддало се на вселенската Гравитационна сила, се отрони и удряйки се в други скални отломъци се отърколи в краката на Джондалар. Той го взе. На пръв поглед изглеждаше като всички други невзрачни камъчета натрошен гранит и седиментна скала. Но когато го зърна, с изненада забеляза многоцветна игра на светлини на мястото на отчупването. Сърцевината на млечнобелия камък излъчваше огненочервени пламъчета, сини и зелени ивици преливаха една в друга, танцуваха и блестяха на слънцето, когато го въртеше на различни страни.
— Айла, виж! — възкликна той и и показа малкия опал. Ако го гледаш откъм обратната страна, никога не можеше да предположиш, че е такъв. Ще си помислиш, че е съвсем обикновено камъче, но я виж тук, където се е отчупило. Сякаш цветовете бликат от дълбините му, и са толкова ярки! Като че ли е жив!
— Може и да е, а може и да е част от духа на твоя брат — отвърна тя.
16
Стълб от студен въздух се изви вихрено и се провря под прага на ниската палатка; една оголена ръка бързо се мушна под кожата. Силен вятър засвистя през преградата на входа; тревога сбърчи спящо чело. Подхваната от внезапен порив, преградата се разцепи и заплющя напред-назад. Воят на вятъра и нахлулото течение в миг пробудиха Айла и Джондалар. Джондалар завърза висящия край на капака на палатката, но вятърът, който с напредването на нощта продължи да се усилва, правеше съня им накъсан и неспокоен, като ту стихваше до стон и секваше, ту се надигаше с вой и свистене край малкото кожено укритие.
На сутринта, блъскани от вилнеещия вятър, те с мъка сгънаха кожената палатка и бързо стегнаха багажа си, без да си правят труда да палят огън. Вместо това пиха студена вода от течащия наблизо леден поток и хапнаха от сухата храна, която си бяха взели за из път. В по-късните часове на сутринта вятърът утихна, но в атмосферата имаше напрежение, което караше и двамата да се съмняват, че най-лошото е отминало.
Когато към обед вятърът забушува отново, Айла долови свеж, почти метален дъх във въздуха — по-скоро липса на мирис, отколкото някакво определено ухание. Въртейки глава, тя пое въздух с нос, като се опитваше да определи мириса му и да го прецени.
— Този вятър има дъх на сняг — извиси глас Айла, опитвайки се да надвика ревящата стихия. — Усещам го.
— Какво каза? — попита Джондалар, но вятърът отнесе словата му и Айла отгатна смисъла им не толкова от това, което чу, колкото от движението на устните му. Тя спря, за да може той да се изравни с нея.
— По мириса усещам, че ще вали сняг. Трябва да намерим подслон преди да ни е застигнала снежната буря — каза Айла като оглеждаше с търсещ, разтревожен поглед равната шир. — Но къде можем да се подслоним на това открито място?
Джондалар, също толкова обезпокоен, обгърна с поглед безлюдната степ. Тогава си спомни почти замръзналия поток, край който бяха лагерували предишната нощ. Не бяха го прекосили — колкото и да лъкатушеше, потокът все още трябваше да е някъде вляво от тях. Напрегна очи, за да пробие с поглед донесената от вятъра пелена от прах, но съзря само неясни очертания. Въпреки това Джондалар зави наляво.
— Да се опитаме да намерим онази малка рекичка — предложи той. — Може би край нея растат дървета или бреговете и са високи и ще могат да ни предпазят. Айла кимна и го последва. Уини също не възрази. Едва доловимата промяна във въздуха, която жената бе доловила и която бе окачествила като „дъх на сняг“, бе надеждно предупреждение. Не след дълго се появи кристален бял прашец, който се завъртя вихрено във въздуха, сменяйки неспирно посоката си и придавайки видима форма на вятъра. Скоро след това той отстъпи място на по-едри снежинки, които още повече намалиха видимостта.