Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
От 1964 година клубът приемаше и други посетители — китайци в костюми за сафари, руснаци с недодялани физиономии и мъже, които можеха да принадлежат към която и да е националност от страните в средиземноморския басейн. Те не идваха тук заради студената бира или заради рекламата за „най-възбуждащите момичета в цяла Африка“. Тези мъже работеха за разузнавателни служби, които се опитваха да си извоюват място в Централна Африка, където за кратко беше действала тайно само британската МИ6. Новодошлите представляваха Китайската тайна разузнавателна служба (КТРС), съветския КГБ и Мосад. Всяка от службите имаше план, действие, чиято цел най-често беше да се противопоставят една на друга останалите две служби. Никой обаче не можеше да се мери с Мосад в това отношение.
Освен това около Екватора бяха командировани десетина катци с регион на действие от Дар ес Салам на брега на Индийския океан до Фрийтаун на брега на Атлантическия. Агентите бяха снабдени с внушителен брой фалшиви паспорти, бяха млади и изключително добре подготвени физически, но освен обичайните умения бяха усвоили най-важното от полевата медицина и хирургия, за да могат да оцелеят в шубраците, обитавани от хищни лъвове и леопарди и враждебно настроени племена.
Африканското приключение на Мосад започна малко след като Фидел Кастро дойде на власт в Куба през 1959 година и се зае да прави опити да прилага и в други страни своите революционни идеи. Той отбеляза първия си успех, когато неговият последовател Джон Окело, „фелдмаршал“ със свой собствен стил, открит от вербовчиците на Кастро, бе обучен за кратко време на методите на партизанската война в Хавана и получи заповед да превземе малкия остров Занзибар край източните брегове на Африка. Височината и теглото му (той тежеше около сто и тридесет килограма) бяха достатъчни, за да сплашат малцината полицаи на острова, които незабавно му се подчиниха. Сганта, която Окело наричаше своя армия, наложи бруталната си власт над населението, чиито единствени оръжия бяха примитивните земеделски сечива, с които отглеждаха подправките, прославили Занзибар из цял свят. Островът се превърна в отправна точка на Кастро за проникване в африканския континент. В пристанището на Дар ес Салам живееха етнически китайци. Техните писма до близки и приятели в родината описваха събитията в Занзибар, които достигнаха до знанието на правителството в Пекин. Тази революция в ембрионален стадий предоставяше на Китай възможност да стъпи в Африка и КТРС получи заповед да се внедри в региона и да помага на революционерите с всички възможни средства.
Междувременно Кастро предприе мащабна акция за кубанизиране на едва проходилото освободително движение на чернокожите. Център на операцията беше пристанището Казабланка на западноафриканския бряг. Там пристигаха кораби с кубински оръжия, а на връщане към Хавана трюмовете бяха претъпкани с курсисти за обучение в партизанска война от цяла Централна Африка. Скоро КТРС се включиха в подбора им.
Перспективата само на няколко часа път от Израел да има хиляди обучени и добре въоръжени революционери силно обезпокои израелските политици и разузнавателните служби. Но всякакви провокации по отношение на тази партизанска армия, без тя да е отправила директна заплаха, биха довели до нежелана от Израел конфронтация. Страната беше достатъчно заета да отблъсква атаките на арабските терористи и беше за предпочитане да избягва прякото въвличане в акции и срещу чернокожи революционери. Меир Амит нареди на своите катци в Африка да следят нещата отблизо, но да не се замесват.
Излизането на КГБ на сцената обаче промени коренно ситуацията. Руснаците отправиха предложение към бъдещите терористи, на което те не можеха да откажат — възможност да се обучават в университета „Патрис Лумумба“ в Москва. Там те щяха да усвоят уменията на най-добрите инструктори на КГБ по партизанска тактика и как да я използват, за да изглежда сякаш помагат на лишените от земя, власт и право на глас в демократични държави. И за да подплати предложението си, КГБ даде за пример някои от най-прочутите възпитаници на „Патрис Лумумба“ — арабските терористи.
Меир Амит прати на своите катци подкрепление от кидони. Новите заповеди гласяха: да бъдат прекъснати с всички възможни средства връзките между руснаците и техните африкански домакини, както и между КГБ и КТРС; при първа възможност да бъдат ликвидирани арабските активисти; да се поощряват връзките с африканските революционери с обещанието, че Израел ще подпомогне техните движения да надхвърлят партизанската тактика и организациите им да придобият политическа легитимност. Израел искаше единствено гаранция, че няма да бъде нападнат от тези движения.