Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Защо си толкова сигурен, че Кланът няма да се опита да повлияе на процеса, ако го преместим в друг окръг? — Всяка негова дума бе натежала от сарказъм.

— Мисля, че ще се опита — съгласи се Джейк. — Но не можем да бъдем сигурни. Това, в което сме сигурни, е, че Кланът вече е в нашия окръг, че се е развихрил и е заплашил някои бъдещи съдебни заседатели. Това са фактите. Въпросът е какво ще предприемете вие.

— Нищо — отвърна грубо Нуз.

— Сър?

— Нищо. Нищо няма да предприема, само ще освободя тези двайсет. Следващия понеделник, когато започне процесът в Клантън, ще разпитам най-внимателно всички призовани.

Джейк го гледаше недоумяващо. Нуз си имаше причина, мотив, опасения, нещо, което криеше. Лусиен бе прав — някой го притискаше.

— Мога ли да попитам защо?

— Мисля, че няма значение къде ще се гледа делото на Карл Лий Хейли. Няма значение и кого ще поставим в ложата на съдебните заседатели. Няма значение и какъв е цветът на кожата им. Те вече са взели решение. Всички до един, откъдето и които да са те. Вече са готови с решението си, Джейк, и твоята задача е да избереш онези, които смятат, че твоят човек е герой.

Това може и да е вярно, помисли си Джейк, но не би го признал. Продължи да се взира в дръвчетата навън.

— Защо се страхувате да го преместите?

— Да се страхувам ли? — Ихавод присви очи и заби поглед в Джейк. — Не се страхувам от никакво решение, което вземам. А ти защо се страхуваш да се гледа делото в Клантън?

— Мисля, че вече го обясних.

— Делото на мистър Хейли ще се гледа в окръг Форд и ще започне в понеделник. Дотогава има три дни. И то ще се гледа там не защото се страхувам да го преместя, а защото няма да спечелим нищо с този ход. Обмислил съм всичко много внимателно, мистър Бриганс, пък и ще се чувствам спокоен, ако делото се гледа в Клантън. Няма да го преместя. Нещо друго?

— Не, сър.

— Добре. Ще се видим в понеделник.