Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
— Днес нареждам на целия народ на Хирилка да ме последва сред разцъфналите полета с ниалия. Въпреки че хидрогите нанесоха огромни поражения, престолонаследникът Тор’х успя да възстанови нашето производство на шайинг. Ще се наложи да изнасяме много повече шайинг, отколкото досега, тъй като илдирийците имат огромна нужда от него. Последвайте ме в този ден на празненства, в този ден на промяна, в който се отправяме с безстрашни сърца към новото и всемогъщо бъдеще на илдирийската раса.
И губернаторът бързо тръгна през тълпата. Мантията му запляска като криле. Тор’х закрачи до него. Усетил се изоставен, Пери’х забърза след тях, изненадан, че Руса’х не беше споделил намеренията си с него.
Мелодичният глас на губернатора на Хирилка се извиси над общото мърморене.
— Шайингът е съкровището на Хирилка. Всички ще го консумираме заедно, за да стане той нашата освобождаваща енергия. По този начин най-добре ще отпразнуваме моето завръщане от Царството на светлината. Пресният, необработен шайинг ще ни поведе по пътеките на духовните нишки. Това ще е прозрение за всички вас.
— Забележителна идея, чичо! — възкликна възторжено Тор’х, доволен от всеки открил се повод да поеме още дрога.
— Към полетата на насекоморастенията!
Руса’х излезе от цитаделния площад през един от новоиздигнатите сводове и поведе последователите си по павираната алея, която се спускаше от високия хълм към ширналите се полета, насечени от сребристи напоителни канали.
Пери’х се намръщи. Тор’х беше прекарал много години на Хирилка и Руса’х беше взел бъдещия престолонаследник под крилото си, беше станал и негов приятел, освен настойник. И все пак тъкмо той, Пери’х, беше кандидат-губернаторът, а като че ли никой изобщо не се съобразяваше с присъствието му.
Според рождената хронология Пери’х беше предопределен за кандидат-губернатор на Хирилка, така както Тор’х беше предопределен за престолонаследник. Джора’х уважаваше Пери’х и много често се вслушваше в анализите и предложенията му, а младият мъж му беше обещал да отдаде всичките си сили и способности като следващ губернатор на Хирилка. Тази планета беше понесла много страдания и въпреки че градовете бяха възстановени и ниалийните полета отново процъфтяваха, оцелелите продължаваха да страдат от психически поражения.
Малко след разрушителното нападение и преди Тор’х да се върне, за да поеме ръководството на възстановителните дейности, Пери’х организира временни бюра сред руините на цитаделния палат. По-късно, за да не се пречка (според израза на брат му), се върна у дома, да начертае планове и да изпраща спешни доставки от Призматичния палат, което отговаряше в много по-голяма степен на неговите умения и интереси.
Ако можеше сам да избира, Пери’х би предпочел да остане в Миджистра, където би могъл да се посвети на политиката и дипломацията. Преди няколко години баща му каза, че трябвало да се посвети на изучаването на историята на човешкото законодателство и управление с оглед на по-доброто опознаване на човешката раса. Тогава Пери’х се надяваше да прекара десетина-двайсет годни като посланик в Ханзейския съюз и беше усвоил човешките закони и особено търговското право. Дори беше успял да проучи прочутата Ханзейска харта и можеше да цитира цели пасажи от нея.
Подобно на адар Кори’нх, Пери’х проявяваше изключителен интерес към знаменити човешки исторически фигури. Бившият адар беше усвоил много неща от тяхната военна стратегия, а Пери’х се беше съсредоточил върху законодателството, традициите и етиката. След като се бяха сблъскали с противната наглост на някои представители на Ханзата, много илдирийци бяха стигнали до заключението, че хората са алчни и прекалено амбициозни, но Пери’х беше чел за много от тях, които биха могли да служат като достойни образци за поведение на самите илдирийци.
Особено го впечатляваше сър Томас Мор, чиито лични убеждения били по-съществени за него от самия му живот. Когато го накарали да изрече неотговаряща на тях клетва, Мор отказал да изпълни заповедта на своя крал — нещо немислимо за който и да било илдириец! — и предпочел да бъде екзекутиран в името на истината и достойнството, без да се разколебае нито за миг въпреки многократно предоставените му възможности да се отрече. Пери’х беше убеден, че подобни истории заслужават да бъдат включени в Сагата за седемте слънца…
Излъчващ непоколебима решителност, Руса’х предвождаше разрастващата се тълпа илдирийци, които се присъединяваха от селищата край ниалийните полета. До жителите на градовете и селата из целия континент се разпращаха съобщения със заповедите на Руса’х всички да излязат в полетата. Той им обещаваше дар — изпълнен с наслади и отдих ден.