С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Безмълвен, Грейъм откъсна поглед от календара и зяпна Нийл.
— Знаеш за какви гуми говоря, нали, момчето ми?
Грейъм кимна глуповато, прочисти гърлото си, премига и каза:
— По дяволите, да, знам.
— Предполагам. Между другото, на колко си години?
Беше му приятно, че господин Пачет разговаряше с него като мъж с мъж. Обяви гордо:
— Ще навърша петнадесет.
— И кога?
— На двадесет и седми ноември.
Нийл го изгледа за момент, после се усмихна широко.
— Около деня на Благодарността.
— Пада се точно в Деня на всеки седем години.
— Представи си само. Е, какво ще пиеш? — Отвори хладилна машина за напитки, каквато Грейъм не беше виждал по-рано. Представляваше шкаф със студен въздух, а бутилките бяха наредени в метална решетка.
Нийл удари чекмеджето на касата и то се отвори. Загреба пълна шепа с монети. Грейъм погледна парите, а после нервно през прозореца.
— Няма ли да се сърди?
— Баща ми му е правил твърде много услуги. Не се тревожи. Какво ще пиеш?
Момчето потърси нещо познато из редовете с бутилки.
— Има ли „Доктор Пепър“?
— „Доктор Пепър“? Като че ли не. Има Грейп, Портокал, Голямо Червено и „Шоколадов войник“.
— „Шоколадов войник“? Какво е това?
— Да не искаш да кажеш, че вече си на четиринадесет години и още не си опитвал „Шоколадов войник“?
Скептичността на Нийл го накара да се почувства недодялан, но се защити:
— Ние в Ню Йорк пиехме яйчни кремове. Купувахме ги от улични автомати.
Нийл пусна две монети в процепа на машината.
— Яйчни кремове? Бас ловя, че е типично питие само за янките.
„Шоколадовият войник“ беше вкусен. Господин Пачет му предложи още един, но той отказа. Тревожеше се за часа.
— Колко ли време ще чакаме още за гумата?
— Изглежда, че привършва. — Нийл отвори вратата и излязоха от канцеларията.
Грейъм се успокои, че скоро ще тръгнат.
— Трябваше вече да съм там… Ако закъснея, мама ще се побърка.
— Добре де — каза бавно Нийл. — Знаеш ги какви са жените. Правят скандали за най-дребното нещо.
И тупна приятелски Грейъм по рамото.
— Спри да ми даваш същите банални извинения като на останалите ти клиенти — усмихна се Джейд в телефонната слушалка. — Кога ще можеш да ми покажеш нещо готово?
— Би трябвало да знаеш какво е да притискаш един художник — отговори Ханк Арнет. — Принудата задушава творчеството.
— Кога? Не искам да предлагам нищо на приятеля ти Джордж, преди да се аргументирам с твоите рисунки и чертежи.
Джейд продължаваше да мечтае как ще купи плантаторската къща за Джи Ес Ес. Изгуби часове наред да води междуградски разговори по телефона с Ханк. Идеята му хареса от самото начало, но каза, че не може да се ангажира, докато не види снимки на обекта. Джейд бе уредила с посредника да влезе в къщата. Полароидните фотографии бяха вече при Ханк. Той сподели, че му се въртят няколко идеи. Тя бе нетърпелива да ги види реализирани.
— С цялата ми скромност, някои от акварелите ми ще получат допълнителна премия — призна той. — Както знаеш, Джордж е луд по картините ми.
— Тогава се запретвай и ги почвай.
— Дай ми още две седмици.
— Десет дена!
— По-заядлива си и от Дриъдри — оплака се той.
— Жена ти е истински ангел. А как са двете ми кръщелнички?
Дилън влезе в канцеларията й точно като оставяше слушалката.
— Изглеждаш радостна.
— Говорих с Ханк.
— Той винаги ли е поводът така да се усмихваш? — попита кисело Дилън.
— Понякога.
Дилън се засмя саркастично. След проливните дъждове, които превърнаха строителната площадка в опасно блато, той беше винаги в лошо настроение. Най-после бе отстъпил и спрял изкопната дейност, докато времето не се оправи и земята не изсъхне.
Закъснението бе довело до разбираеми промени в работното разписание. Само той не можеше да приеме факта и сега назорваше себе си и всички останали до краен предел, за да компенсират изгубеното време. Усмихваше се още по-рядко отпреди. Особено днес беше много опърничав.
Имаше потно петно на гърдите си. Ботушите и джинсите му бяха прашни. Бе оставил каската си вън, но не и слънчевите очила. Въртеше ги за рамката. Това движение не показваше леност или спокойствие, а по-скоро насъбрало се безсилие. Устните бяха здраво стиснати под мустаците.
Не беше я докосвал от деня в плантаторската къща. Разговорите им бяха стриктно служебни. Независимо какво бе казал той, преди да се разделят тогава, Джейд продължаваше да мисли главно за фирмата. Ако някога се бе съмнявала в решението му, изразено в думите „Няма как“, трябваше да го погледне сега в очите.
— Да не би да ме търсиш по някакъв въпрос, Дилън?