Гробище за домашни любимци

Съпрузите Голдман пристигнаха четирийсет минути преди излитането. Ъруин Голдман, издокаран в сиво кашмирено палто, изглеждаше елегантен и свеж въпреки необичайно високата температура и като, че не се беше изпотил. Дори Голдман седна при Рейчъл и при Ели, докато съпругът й отиде в бюрото на „Авис“, за да предаде ключовете на взетата под наем кола.

Луис и Ъруин Голдман отидоха при другите по едно и също време. Луис се опасяваше, че старецът отново ще разиграе сцена от пиеската „Сине мой! Сине мой!“, но този път му се размина. Голдман сковано се ръкува с него и промърмори някакъв поздрав. От време на време крадешком и смутено поглеждаше към зет си, което потвърждаваше подозренията, с които Луис се бе събудил тази сутрин: навярно снощи мистър Голдман е бил пиян до козирката.

Изкачиха се с ескалатора на горния етаж и мълчаливо седнаха в чакалнята. Дори Голдман нервно стискаше джобното издание на новия роман на Ерика Йонг, но така и не го отвори. Освен това, непрекъснато и тревожно поглеждаше към снимката, която Ели притискаше до гърдите си…

Луис предложи на дъщеря си да отидат до щанда за книги, за да й купи нещо за четене по време на пътуването. Изненадано забеляза, че Ели продължава да го наблюдава изпитателно. Погледът й не му се нравеше, дори го изнервяше.

— Нали ще се държиш прилично, докато гостуваш на баба и на дядо? — попита той, докато отиваха към книжарницата.

— Да — отвърна Ели и на свой ред попита: — Татко, ще ме арестуват ли от полицията? Анди Пасиока ми каза, че има специални полицаи, които залавят избягали от училище деца.

— Не се безпокой — отвърна Луис. — Ще уредя отсъствията ти с директора и наесен отново ще учиш там.

— Надявам се всичко да се оправи до есента — промълви момиченцето. — Никога не съм била в истинско училище, само в детската градина. Питам се какво ли правят децата в истинското училище? Навярно пишат домашни…

— Сигурен съм, че ще се справиш.

— Татко, още ли не можеш да понасяш дядо?

Луис зяпна от изненада.

— Откъде ти хрумна, че не мога…, че не харесвам дядо ти, Ели?

Малката сви рамене, сякаш темата не я интересуваше особено много.

— Винаги, когато говориш за него, изглеждаш скапано.

— Що за вулгарен език, Ели!

— Извинявай.

Тя отново го изгледа със странно проницателния си поглед и бавно се запъти към полиците с детска литература, където бяха подредени произведенията на Мърсър Майер и на Морис Сендак, на Ричард Скери и на Беатрикс Потър, както и на незабравимия доктор Зюс. „Ах, тия деца — помисли си Луис. — Всичко знаят. Как става тая работа? Възможно ли е пък да са чак толкова чувствителни? Какво знае Ели? Как й се отразява? Ели, какво се крие зад бледото ти личице? Изглеждаш скапано, когато споменаваш дядо. Господи!“

— Ще ми купиш ли тези двете, татко? — попита малката и му подаде томче от доктор Зюс и още едно, което Луис не беше виждал от детските си години: историята на малкия черен Самбо, чиито дрехи един хубав ден били откраднати от тигъра.