Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Спряха още веднъж край пътя, защото тя искаше да е напълно сигурна. Обиколи колите, като надничаше през прозорците.
— Оправи вратовръзката си — нареди на Джавад. — Обувките ти са кални — каза на Рияд. — Няма да влачите момичето — отново напомни на хората си. Рут беше в съзнание, но лъщящите й очи и отпусната глава заплашваха с потенциално издаване. Чак толкова мъка беше в повече дори и за много скърбяща млада вдовица. — Само я стискайте за лактите и гледайте да съзнава, че ще я застрелям, ако създава проблеми. — Тя подаде на Али ампула с амоняк, която да счупи под носа на момичето.
— Перуката ти е изкривена — с извинение й каза той, след като взе ампулата.
Мартина му благодари и се оправи в последните минути, преди да пристигнат на летището, докато мъжете почистваха ръцете и лицата си с напоени в спирт кърпички.
Почти не си спомняше качването в самолета. Пред очите й се мяркаха откъслечни образи, както от собствената й сватба. Всичко беше извършено бавно, защото така искаше тя. Все пак бяха погребална процесия, а не банкови обирджии. Персоналът на летището не беше свикнал да обслужва богати клиенти или самолети с размерите на фолкъна, но поради скръбния характер на събитието селскостопанските пилоти и неделните летци, намиращи се на летището, се държаха на разстояние от групата. Говореха само Мартина и Муса и макар пилотите да се съмняваха, че ковчегът ще влезе в товарния отсек на самолета, Набил беше пресметнал всичко до последния сантиметър. Беше купил сгъваема стойка за електронно пиано, която постави в дъното. Единият край на ковчега беше нагласен върху нея и ъгълът позволи на вратата да се затвори с пневматично съскане.
— Проклет да съм — възкликна главният пилот, докато се почесваше по темето.
— Бих казала благословен — отвърна Мартина, докато благодареше на митническия инспектор, който само сви рамене, все още объркан от факта, че точно той е бил повикан от тази аристократка, след като има опит само в тъпи разправии с ядосани пътници.
С чувство на гордост тя си спомни лицата на Фуад и Фахми. Решителни, с гордо вдигнати глави, застанали до лимузината и катафалката, те я гледаха как тръгва към стълбичката на самолета. Не можеше да им махне за сбогом, да ги прегърне, както й се искаше, но в последната секунда измисли нещо. Върна се към тях, за да им даде „бакшиш“, както се очаква от богат клиент като нея. Докато им подаваше стодоларовите банкноти, тя стисна ръцете им с такава сила, че те никога нямаше да забравят това сбогуване.
А после вратата се затвори, самолетът се насочи към единствената дълга писта и тя затаи дъх, докато накрая той се издигна в утринното небе. Слънцето едва беше започнало да осветява върховете на боровете в горите на Мериленд…
Тя присви очи зад дима от цигарата си и отново погледна малките женски стъпала в спалното помещение на самолета. Видът им предизвика неприятен спомен за друга изпусната нишка. Майка й, която оставаше безпомощна и сама в Ню Йорк. Но мама най-вероятно е потънала в безопасност сред старческите си спомени. Може и да е била разпитана набързо от американците, но те сигурно веднага са разбрали, че не може да им бъде полезна. Надутата, гъмжаща от адвокати американска съдебна система би отхвърлила ползата от майка й като свидетел. Може да я наблюдават с безплодна надежда, но накрая ще бъдат принудени да я оставят на мира.
Самолетът подскочи леко във въздушна яма и краката на момичето помръднаха като крайници на заспало куче. Действието на инжекцията, която й биха веднага след качването в самолета, сигурно вече отминава, но с Юсуф и Рияд като гувернантки, Рут Баум едва ли би могла да представлява някаква заплаха. Мартина погледна часовника си. Оставаше по-малко от час…
Рут също плаваше из облаците, но това бяха обърканите, тревожни сънища от наркотика. Слънцето беше бяло и ярко, много далечно, като точка сред блестящото синьо небе. Ръцете й бяха протегнати напред и тя летеше. По пръстите й блестеше пясък от почивката на плажа, която нямаше да свърши, нямаше да дойде тъжният й край. Тънък сребърен пръстен блестеше върху пръста й, тънките памучни ръкави се развяваха около раменете й, а хладните изпарения галеха бузите й, докато плуваше, носена от екстаза си.
Тя погледна надолу към приканващите я пластове от облаци, изви глава и се намести върху кремавия чаршаф. От възглавницата ухаеше на чисто и на мъжки одеколон. Леглото, безкраен матрак без ръбове или краища, се надигна нежно и отново пропадна. Тя усети допир върху гърба си, нежно погалване и се обърна, протегнала ръце да докосне гладките мускули на раменете му, нежните косми върху врата му. Разтърсването се повтори, но сега това беше общият им ритъм, прегръдката. Тя изпъна глава назад и въздъхна.